— Какво раздразнение?
— От факта, че не сте в състояние да докажете, че Ланс и Роксан са убили Хелън Грубър.
— Ще го докажа — заяви Монк и погледът му отново се зарея нагоре към вентилаторите. — Не можеш ли да чуеш това?
— Как?
— Внимавай и слушай наистина добре.
— Говоря за убийството — казах. — Как смятате да докажете, че те са го извършили? Дори полицията отхвърли Ланс и Роксан като вероятни извършители.
— Решението ще ме осени. Не мисля за нищо друго. — Монк стана и посочи към тавана. — Погледни това. Третият вентилатор прави поне едно завъртане по-малко в минута от първия. А петият вентилатор… ами, дори не ме карай да започвам да ти обяснявам за него.
Оставих чашата си с кафе настрани.
— Ще ви кажа какво ще направим — заявих. — Ще поръчаме закуска на румсървис, а после ще излезем да разгледаме забележителностите. А докато ни няма от персонала могат да поправят вентилаторите.
— Това са фини механизми, Натали. Съмнявам се, че персоналът може да се справи с такава задача. Та те дори не знаеха как да сгъват хавлиени кърпи. Може би е добре да остана и да ги наглеждам.
— Идвате с мен, господин Монк — казах. — Нуждаете се от смяна на пейзажа. Ще ви се отрази добре.
— Не си падам много по пейзажите.
— Искате ли да разкриете този случай, или не? Необходимо ви е да се съсредоточите, а не можете да го направите тук, взирайки се във вентилаторите на тавана.
Той въздъхна:
— Може ли да потърсим секундомер?
— Разбира се — казах. — Определено не можем да минем без него.
— Брой ме тогава и мен.
Докато закусвахме, дъждът престана, но небесата останаха задръстени с облаци, които закриваха слънцето, но не правеха кой знае какво за намаляването на горещината. Когато излязохме на паркинга, почти почувствах как влагата се изпарява от асфалта.
Отправих се към мястото, където мислех, че съм паркирала нашия мустанг, но той не беше там. На огромния паркинг имаше толкова много еднакви коли, че нямаше да е лесно да забележа нашата. Погледнах към ключодържателя в ръката си и видях паникбутон, с който се включваше алармата на колата.
Насочих ключодържателя пред себе си и натиснах паникбутона. Не се включиха никакви аларми. Насочих го в друга посока и пробвах същото нещо.
— Какво правиш? — попита Монк.
— Опитвам се да открия колата ни — казах. — Забравих къде съм я паркирала.
— Не, не си — каза Монк. — Беше паркирана тук. На петия ред, на единайсет места навътре вляво, точно до колата, която Брайън нае, тоест ето тази. Спомням си идентификационния номер.
— Тогава къде е нашата кола? — попитах.
— Била е открадната по някое време снощи. — Монк се наведе и огледа асфалта около колата, паркирана на нашето място — един форд 500. — Под тази кола е сухо, което означава, че е била паркирана тук преди дъжда. Започнало е да вали в два часа и единайсет минути сутринта.
— Можете да определите точно кога е започнало да вали само като огледате земята?
Монк поклати глава:
— Бях буден.
— Правилно. Забравих. — Извадих клетъчния си телефон и се обадих на лейтенант Кеалоха. Той се появи десетина минути по-късно с развеселено изражение на лицето.
— Престъпленията май ви следват, където и да отидете — каза той.
— Не мен — казах, посочвайки с глава към Монк. — Него.
— Не бъдете прекалено сурови към себе си, тия неща се случват непрекъснато. Ще намерим колата.
— Как може да сте толкова сигурен? — попита Монк.
— Къде ще я закарат? Живеем на остров, братле. Почти всичко, което имаме, от колите до прясното мляко, трябва да се докарва с кораб или самолет. Дори захарта сега идва от други места. Вероятно някакви хлапета са взели колата да се позабавляват.
— Ами ако не са били хлапета? — попитах.
Кеалоха сви рамене:
— Ще бъде разглобена за резервни части, но ще намерим каквото е останало от нея. Тука няма много места, дето да зарежеш някоя кола.
— Ще ни трябва полицейски доклад, за да го занесем в агенцията за коли под наем — казах. — И ще трябва да ни откарате дотам.
— Надявам се, че сте взели застраховката.
Докато аз попълвах куп формуляри в „Глобал Рентал“, Монк отиде отсреща в „Иконо Райдс“, за да избере следващата ни току-що докарана кола. Макар вината да не беше наша, предположих, че „Глобал“ няма да изгарят от нетърпение да ни дадат под наем друга кола, след като бяхме изгубили чисто новата, която ни бяха дали под наем преди. Бях права.