Очевидно те не бяха единствените, които знаеха какво крие бъдещето. Дилън Суифт влезе зад тях.
— Ей, чакай малко, братле — възкликна Кеалоха. — Ти кой си?
— Аз съм Дилън Суифт — представи се той, сякаш току-що го бяха попитали какво е онова голямо, жълто, прилично на огън нещо горе в небето.
— Това трябва ли да ми говори нещо?
— Аз помагам на господин Монк в това разследване — каза Суифт.
— Не, не ми помага — обади се Монк.
— Да, помага — казах, спечелвайки си гневен поглед от Монк.
Не ме интересуваше дали Суифт е мошеник, или не; той ми беше помогнал, и смятах, че си е заслужил една възможност да види Монк в действие.
— Познавам ви — обърна се Роксан към Суифт. — Вие сте онзи тип, който говори с призраци. Прочетох книгата ви: Духовен наръчник за по-добро правене на любов: Секс тайни от задгробния свят.
— Написал е това? — Ланс хвърли поглед към Суифт, след това обратно към Роксан. — Ти оттам ли научи…
Тя кимна:
— А-ха.
Този път, когато Ланс погледна Суифт, изражението му беше почти благоговейно.
— Тук съм в качеството си на говорител на мъртвите — каза Суифт. — За да им дам право на глас в това, което се случва тук днес.
— На тях? — попита Кеалоха.
— Жените, които са обичали Ланс Воон и са издъхнали в прегръдките му — каза Суифт.
— Нито една не е умряла в ръцете ми — каза Ланс.
— Не, освен ако не говорите за онова, което поетите наричат „малка смърт“ — каза Роксан. — Аз я изживявам в прегръдките му веднъж, а понякога и два пъти, дневно.
Монк нетърпеливо пристъпи от крак на крак.
— Ще продължавате ли всички да говорите, или бихте искали да научите как Ланс е убил съпругата си?
— Не съм убил жена си и вие знаете това — каза Ланс. — Невъзможно е. Гмурках се с шнорхел по крайбрежието на На Пали, когато тя е била убита.
— Всъщност не сте — каза Монк.
— Има дузина свидетели, които са ме видели, и видеокасета, която доказва, че съм бил там.
— В сряда сутринта сте били в морето, в това няма съмнение, и определено сте се постарали всички да ви видят. Единственият проблем е, че Хелън не е била убита тогава. Била е убита предишната вечер.
— Но съдебномедицинският експерт каза, че е умряла два часа преди тялото й да бъде открито — каза Кеалоха.
— Бил е заблуден, а също и аз, макар че всички улики бяха точно пред очите ми още първия ден. Само че го осъзнах едва след като Натали купи пая с liliko днес на обяд. — Монк посочи към пая върху масата.
— Ето какво се е случило — продължи той. — Във вторник вечерта Ланс е ударил Хелън с кокосов орех по главата и я е удавил в джакузито. След това е извадил от хладилната камера всички пайове и ананаси, които тя била донесла, махнал рафтовете и я натъпкал вътре, за да държи тялото й на студено. На сутринта я сложил в джакузито да се разтопи и да обърка медицинския експерт относно времето на смъртта.
— Не съм направил нищо от това — каза Ланс. — Не бих могъл да убия жена си и да я натъпча в хладилника. Това е отвратително.
— Студеното, тясно пространство. Това е бил хладилникът — каза Суифт, като гледаше Монк в лицето. — Това се е опитвала да ни каже. Вие разбрахте посланието, което ви предадох, и разкрихте случая.
— Вие сте казали на Монк за хладилника? — попита Кеалоха, после премести поглед към Монк: — Мислех, че купуването на пая с liliko ви е подсказало разрешението.
— Така беше. Не съм се вслушал в нищо, което ми каза този мошеник.
— Може би ако ме бяхте послушали, щяхте да разкриете убийството още преди дни — каза Суифт. — Но поне думите на Хелън са останали някъде в дъното на съзнанието ви и днес най-сетне осъзнахте тяхното значение.
— Това, което осъзнах, беше, че камериерките казаха, че Хелън е обожавала пайовете с liliko и ананасите и непрекъснато е носела от тях в бунгалото.
— Хелън също ви каза това, по свой начин — прекъсна го Суифт.
Беше прав. Това си го спомнях.
Монк не му обърна внимание и продължи оттам, където го бяха прекъснали:
— Но къде бяха пайовете? В деня на убийството хладилникът беше празен, а от металните кофи за боклук отвън се носеше мирис на разваляща се храна. Причината е, че Ланс е изхвърлил пайовете, за да направи място за трупа на Хелън.
Сега си спомних миризмата, и как Монк намести рафта на хладилника. Беше прав. Всички улики бяха пред очите ни онази сутрин. Но беше вярно, че Суифт също ни каза всичко, което трябваше да знаем. Следователно решението е било току пред очите ни, но въпреки това не сме го видели.