— Това си го измисляте в момента — каза Ланс. — Нелепо е, и няма доказателства, които да го подкрепят. Защото изобщо не се е случило.
Монк се обърна към Кеалоха:
— Искате ли да кажете на Ланс какво се намерили криминолозите, разследващи местопрестъплението, днес в хладилника?
— Намерихме коса от Хелън Грубър, няколко петънца от кръвта й, следи от хлор, и отпечатъци от краката й по вътрешната стена.
Затова Монк не искаше да ми позволи да сложа пая в хладилника. Било е нехигиенично.
Ланс поклати глава:
— Не, нагласили сте всичко. Не съм я убил.
Суифт внезапно нададе измъчен вой, при което стресна всички ни, и се отпусна на колене, а главата му клюмна.
Монк изпъшка и отиде в кухнята.
Сложих ръка на рамото на Суифт:
— Господин Суифт? Добре ли сте?
Когато повдигна глава, по бузите му се стичаха струйки сълзи.
— Как можа, Ланс? — изрече той с безплътен, определено женствен глас. Побиха ме ледени тръпки. — Аз те обичах. Дадох ти всичко, което искаше.
Ланс се втренчи невярващо в него:
— Хелън?
Роксан започна да хленчи. Беше ми трудно да дишам. Сякаш бях влязла в кадър от филм на ужасите. Кеалоха и полицаите бяха застинали на място. Монк обаче, изглежда, не забелязваше. Той се мотаеше из кухнята, сякаш не се случваше нищо необичайно.
— Какво съм направила, за да заслужа такава жестокост? — изрече Суифт с онзи тих, идващ сякаш от друг свят глас.
Ланс падна на колене пред Суифт и го сграбчи за раменете.
— Хелън, ако това си ти, кажи им истината. Кажи им, че съм невинен.
— Мислех си, че ще бъдем заедно завинаги, но след онова, което направи, ти никога няма да се присъединиш към мен тук. Отиваш право в ада, Ланс.
И веднага щом изрече тези думи, Суифт припадна.
— Хелън! — изпищя Ланс и разтърси Суифт. — Кажи им!
Полицаите сграбчиха Ланс, изправиха го грубо на крака, и му сложиха белезници.
— Запиши името му, Дан-О — каза Кеалоха. — Убийство първа степен.
— Не — викаше Ланс, докато единият полицай го извеждаше навън и му припомняше правата.
— Винаги съм искал да кажа това — рече ухилено Кеалоха.
Другият полицай отведе Роксан, която плачеше тихичко и мърмореше: „Това не е правилно“.
Монк излезе от кухнята с няколко чинии, нож и лопатка за сервиране.
— Някой иска ли малко пай?
— Как можете да мислите за пай точно сега? — попитах. — Не виждате ли, че Суифт припадна?
— Да, представлението си го биваше. Очаквам да видя как главата му се завърта на сто и осемдесет градуса.
Монк остави нещата си, отиде в стаята си и се върна миг по-късно с рулетка.
Кеалоха повика парамедиците по клетъчния си телефон. Сложих възглавница под главата на Суифт, взех мокра хавлиена кърпа и избърсах челото му.
С помощта на рулетката Монк измери обиколката на чинията, за да може да нареже пая на еднакви парчета.
— Суифт наистина ли знаеше за всичко това? — попита ме Кеалоха.
Разказах му за всички образи, които Суифт ни беше описал, твърдейки, че са му подсказани от Хелън, как по-късно бяхме открили значението им във връзка със случая, и как Монк беше обяснил, че всичко това е мошеничество. Когато свърших, чух сирената на линейката, която пътуваше бързо към бунгалото на плажа.
— Всичките обяснения, дадени от вас на така наречените видения на Суифт, са логични, господин Монк — каза Кеалоха. — С изключение на едно. Откъде е знаел, че Хелън е в хладилника?
— Не знаеше — каза Монк. — Говореше за моргата. Той просто извади късмет, че в крайна сметка хладилникът се оказа част от историята.
Миглите на Суифт потрепнаха и той започна да идва отново в съзнание.
— Събуждате се точно навреме, като по поръчка — каза Монк, докато режеше пая. — Какъв шок.
Суифт отвори очи и изглеждаше стреснат. Опита се да се изправи до седнало положение, но аз леко бутнах главата му обратно върху възглавницата.
— Отпуснете се — казах.
— Какво стана?
— Заговорихте на Ланс с гласа на Хелън, а после припаднахте — казах. — Парамедиците ще бъдат тук вече всеки момент.
— Разговарял съм с духа й? — попита Суифт.
— Тя имаше да сподели някои сексуални насоки за следващата ви книга — каза Монк. — Но никой не си водеше бележки.