— Обърни се — каза.
— Защо?
— За да мога да намажа гърба ти с малко крем — каза Монк.
— Ще направите това?
Той отиде в кухнята, взе няколко хартиени кърпи и ги уви около облечената си в ръкавица дясна ръка, докато придоби такъв вид, сякаш си беше сложил ръкохватка за отваряне на гореща фурна.
— Ако косата ми се беше подпалила, ти щеше ли да изгасиш пламъците? Щеше ли да ми хвърлиш спасителен пояс, ако се давех?
— Разбира се.
— Същото е. — Монк се върна, изстиска лосион от една тубичка върху раменете ми и започна да го втрива с книжната кърпа.
Все едно използваше горелка. Изписках от болка и рязко се отдръпнах от него.
— Какво има? — попита той.
— Със същия успех можете да използвате и шкурка. Кожата ми е много чувствителна, особено когато е изгоряла. Ако смятате да правите това за мен, ще използвате ръцете си.
— Искаш да кажеш, че искаш да докосна тялото ти?
— Можете да останете с ръкавици, ако така ще се чувствате по-удобно.
Монк отиде в кухнята и донесе торба за боклук. Размота книжните кърпи, натъпка ги в торбата за боклук, завърза я, и отново седна. Изстиска върху раменете ми още малко лосион, пое си дълбоко дъх и започна да го втрива в кожата ми, масажирайки я.
На стъкления плот на масичката видях отражението му и отвратената намръщена гримаса на лицето му. Онова, което му се струваше отблъскващо, не беше фактът, че ме докосва (поне се надявах, че не е това). Ръкавиците не му пречеха да усеща мазната консистенция на крема между пръстите си. Не му харесваше. Но се справяше добре. Кремът охлади кожата ми и моментално облекчи смъденето. А усещането от лекия му, внимателен масаж също не беше лошо.
— Хубаво е — казах.
— Съжалявам — каза Монк. — Ще спра.
— Не, не, продължавайте. Мислех, че идеята е да ме накарате да се почувствам по-добре.
— Аз осигурявам медицински грижи.
— Правилно. Точно такова е усещането, за добри медицински грижи.
— Радвам се — каза Монк.
Той втри крема малко по-надълбоко в кожата ми.
— Планирам утре да разглеждам забележителности и да купувам сувенири, може би да видя Спаутинг Хорн и каньона Уаймеа или да отида в другата посока и да видя Ханалей — казах. — Тъй като приключихте с разследването, би било добре да дойдете с мен.
— Не съм приключил.
— Хванахте убийците на Хелън — казах.
— Но не съм хванал Суифт.
Обърнах се.
— За какво говорите?
Монк вдигна ръце пред себе си, сякаш бяха покрити с тор.
— Ще го разоблича като мошеник, какъвто наистина е.
— Моля ви, господин Монк, недейте.
Монк направи гримаса и свали едната си покрита с лосион ръкавица с другата си облечена в ръкавица ръка.
— Той е измамник. Възползва се от загубата и мъката, за да извлича от тях лична облага.
— Може би. Но той ми помогна. Би могъл да помогне и на вас.
— Не ми трябва помощ като неговата. — Монк сложи ръкавицата в торбичка и извади нова ръкавица от комплекта си с принадлежности за бръснене. — Той не разговаря с мъртвите. Измами те. Това прави той.
Обмислях дали да кажа на Монк за онова, което Суифт каза във връзка с Труди, или не, но реших, че това само ще засили решимостта на Монк да съсипе този човек. Така ми остана само един вариант.
— Моля ви за това като лична услуга към мен — казах. — Моля ви, просто го оставете на мира.
Монк ми отправи продължителен поглед:
— Ще го направя заради теб, не заради него.
Целунах го по челото.
— Благодаря ви, господин Монк.
— А сега ти ще ми направиш ли една услуга?
— Разбира се.
— Би ли сложила тази ръкавица на ръката ми? — помоли Монк.
Взех новата ръкавица от него и я издърпах върху лявата му ръка, с която той след това смъкна мръсната ръкавица от дясната си ръка. Изхвърли изпоцапаната с лосион ръкавица в друга торбичка, после махна от ръката си новата ръкавица и сложи и нея в торбичка. Беше странно завладяващо да се наблюдава този процес. Можех аз да му сваля ръкавиците, но, да си кажа честно, не ми дойде наум, а и той не ме помоли.
— Наистина ли минавате през всичко това, когато се бръснете?
— Разбира се, че да — отвърна Монк. — Аз и всеки мъж в Америка.