Влязохме вътре. Малкият магазин беше претъпкан с какви ли не евтини тениски, бански костюми, къси панталони, шапки, препаски и плажни кърпи. Продаваха също видеокасети с гледки от острова, компактдискове с хавайска музика, бижута, кафе „Кона“, чипс, макадамия и курабийки, лосион против изгаряне, тъмни очила за еднократна употреба и хавайски кукли, облечени като танцьорки на хула.
Търсех нещо уникално, което Джули нямаше да може да намери у дома. Разхождах се из магазина, поглеждайки ту едно, ту друго, когато се натъкнах на подбраните тениски „Ред Дърт“. Ровех из тях, опитвайки се да открия някоя с номера на Джули, когато Монк отново се присъедини към мен с пакет в ръка.
— Намерих нещо за нея — каза той.
Погледнах към онова, което държеше:
— Ще й купите клечки за уши?
— Хавайски клечки за уши — уточни той.
— Тя може да си купи същите и у дома — казах.
— Но аз ги купувам оттук.
— Би трябвало да й вземете нещо типично хавайско, например една от тези тениски „Ред Дърт“. Правят ги тук, на място, в Кауаи.
Разказах на Монк историята на тениските. Тя беше почти толкова необичайна, колкото и самите тениски. Ураганът Иники разрушил фабриката за тениски на някакъв тип, наквасвайки целия му инвентар във вода и кал. Това обаче не било такава пълна катастрофа, каквато изглеждало отначало. Той открил, че му харесва уникалният, получен сякаш с помощта на боя цвят, който калта придала на произведените от него дрехи. Затова вместо да изхвърли съсипаната си продукция, той превърнал покритите с петна от пръст дрехи в свой нов бизнес.
— Купуваш й мръсна тениска? — запита невярващо Монк.
— Боядисани са. Не са покрити със спечена кал. Има разлика.
— Не, няма.
— Хората боядисват тениски с какво ли не. Тук продават тениски, боядисани с кафе, бира, индийски коноп, шоколад и вино. Забавно е.
— Отвратително е. Какво правят тук? Носят една тениска в продължение на седмица и после я продават?
— Това не са употребявани тениски — казах. — Никога не са били носени.
Внезапно Монк ясно си даде сметка, че навсякъде около него е пълно с боядисани тениски. Той се сви, като внимаваше да не се докосне с нито една част от тялото си до някоя от тениските, което не беше лесна работа в тесния магазин.
— Защо би искала да купуваш на дъщеря си дрехи, подгизнали от бира, пот и повръщано?
— Не съм казала нищо за пот и повръщано. Да виждате дрехи, боядисани с пот и повръщано?
— Тях вероятно ги пазят за специални случаи — каза Монк. — Например човешки жертвоприношения.
— Не мислите ли, че реакцията ви е малко пресилена?
— Говорим за хора, които купуват мръсни дрехи и се хранят в ресторанти, гъмжащи от гущери. — Монк сниши глас, внимавайки да не го чуе хавайският собственик. — Канибализмът едва ли е изключен.
Свалих две тениски „Ред Дърт“ от витрината и ги вдигнах да ги види Монк.
— Коя ви харесва най-много? Тениската или потничето?
— Мисля, че ще повърна.
Монк се дръпна назад и се отправи към вратата, като с криволичене внимателно си проправяше път през пътеките, сякаш някоя тениска можеше да скочи и да го нападне.
Клетъчният ми телефон иззвъня. Извадих го от чантата си и се обадих.
— Здрасти, Натали — каза капитан Стотълмейър. — Как върви почивката?
Хвърлих поглед към Монк, който стоеше отвън и дишаше дълбоко.
— Страхотно, капитане. Засега се изплъзваме на канибалите. Монк дори успя да разкрие едно убийство.
— И аз така разбрах — каза Стотълмейър.
— Лейтенант Кеалоха ли ви се обади?
— Не, прочетох за това в Кроникъл. Ив Ю Ес Ей Тудей. Освен това го чух по радиото, докато отивах на работа.
— Но господин Монк не е разговарял с никого за това.
— Дилън Суифт обаче е. Откога Монк е започнал да работи с медиуми?
Отново погледнах навън. Монк беше започнал да преподрежда изложените пощенски картички. Новината нямаше да му хареса. На мен също не ми хареса особено.
— Не е — казах.
— Като слуша Суифт, човек не остава с такова впечатление. Разговаряха с него в спешното отделение, където се възстановяваше, след като беше обсебен от духовете, помагащи на Монк.
Почувствах се предадена, използвана и раздразнена.
— Какво каза лейтенант Кеалоха?
— Не е говорил с никого, доколкото знам, но двама от подчинените му униформени полицаи са говорили, и те подкрепят историята на Суифт. Казаха, че започнал да говори на непознати езици или нещо от този род. Ти не знаеш ли за това?