— Може би не е имал книжка или е шофирал без застраховка и не е искал неприятности. Какво друго можете да ми кажете?
— Стана толкова бързо. Всичко, което видях, бяха онези огромни задни светлини, като тези на патрулната ви кола, и в следващия миг вече гледах към въздушната възглавница.
Кеалоха премести погледа си към Монк, който оглеждаше счупеното стъкло и следите, оставени от гумите, по улицата.
— А вие?
— Пикапът беше кафяв, със засъхнала пръст по табелката с регистрационния номер, но видях буквата „Н“ и числото седем. Бронята беше хлътнала, а левият преден фар беше счупен, значи камионът е попадал в катастрофа преди. Шофьорът беше бял, към средата на трийсетте, с тегло осемдесет и пет килограма, с избеляло руса коса, каквато имат сърфистите, с буйна козя брадичка и сребърна халка на лявото ухо. По предното стъкло имаше мъртви насекоми, предимно пеперуди, макар че не мога да ви кажа точно какъв вид.
Кеалоха се втренчи в него:
— Това ли е всичко, което видяхте?
— Зърнах го само за миг.
— Ще поставим устройство за проследяване — което на остров като този означава, че ще се обадим на няколко от братлетата и ще ги помолим да си държат очите отворени.
Монк се наведе над една от следите от гуми:
— Това е странно. Сигурно ни е видял на пресечката, но не забави скоростта.
— Затова ви е ударил — каза Кеалоха.
— Бихте си помислили, че ще настъпи здраво спирачките и ще се опита да избегне сблъсъка, пък било то и в последната секунда. Но той не го направи. Просто се вряза направо в нас и си продължи по пътя.
— Може да е бързал — каза Кеалоха. — Или са го преследвали.
— Нямаше никакви други коли — обясних. — Щяхме да ги видим.
Монк изглеждаше озадачен.
— Няма никаква логика.
Кеалоха затвори бележника си:
— Сигурни ли сте, че не искате да ви откарам до болницата, за да се уверите, че нямате нищо счупено?
И двамата поклатихме глави, но споменаването на болницата ми напомни за Суифт.
— Какви вести имате за Суифт?
— Никакви, но се чух с репортерите, с които е бъбрил — каза Кеалоха. — Казах им на всичките: „Без коментар“, и наредих на ония мои полицаи идиоти да си държат устите затворени. Ами вие?
— Не са ни търсили никакви репортери. Мога да предположа единствено, че служителят от хотела не е бил уведомен, че сме се преместили в бунгалото на Хелън Грубър. А Суифт със сигурност не им е казал. Той не иска ние да му противоречим.
— Ланс не е пожелал да говори с тях. Наел е някакъв скъп адвокат по криминални дела от Ел Ей, който ще бъде негов говорител — каза Кеалоха. — Ще пристигне този следобед. Междувременно пуснахме Роксан да си върви. Имаме солидни косвени доказателства срещу Ланс, достатъчни за образуване на дело, но нищо, въз основа на което да задържим нея. Ако тя е имала нещо общо с убийството, Ланс си мълчи по този въпрос.
— Къде е Суифт сега? — попита Монк.
— Предполагам, че се е върнал в бунгалото си. Не са го задържали в „Уилкокс Мемориъл“. Не е имал никакъв проблем, който да не може да се излекува с един сеанс по гонене на зли духове.
— Или с изпращане в затвора — каза Монк.
Кеалоха ни остави пред фоайето на Гранд Кахуна Поипу. Смъкна стъклото на прозореца си, когато излязохме от колата му.
— Кога потегляте обратно към Фриско? — попита той.
— Във вторник — казах. — Защо?
— Опитвам се да реша дали да повикам няколко полицаи, които в момента не са на работа, и да променя дежурствата. Откакто вие двамата пристигнахте на остров Кауаи, престъпността нарасна главоломно.
— Може би трябва да ни затворите под ключ.
— Хрумвала ми е тази мисъл. — Той се ухили и потегли.
Обърнах се и видях, че Монк вече беше във фоайето и четеше брой на Хонолулу Адвъртайзър. На първата страница имаше снимка на Дилън Суифт.
Отидох при Монк и зачетох статията през рамото му:
ЛИХУЕ: Дали жена, станала жертва на убийство, не е разкрила сама извършеното срещу нея престъпление от задгробния свят? Според прочутия медиум Дилън Суифт случило се е точно това.
Суифт е международно известен медиум и автор на бестселъри, който твърди, че разговаря с мъртвите. Той записва много от епизодите на всекидневно излъчваното си по националните телевизии шоу в Гранд Кахуна Поипу, където отишлата на почивка Хелън Грубър от Кливлънд беше намерена мъртва в сряда в джакузито на бунгалото си, очевидно станала жертва на нещастен случай.