— Съпругата ми Труди.
— Починала ли е?
Монк кимна:
— Беше убита. От кола бомба.
Чудех се защо Монк продължава играта, давайки на Суифт информация, с която да работи. Дали с това целеше да накара Суифт да проговори, или не беше в състояние да устои на собственото си любопитство, на нуждата си да получи вест от Труди още веднъж, дори ако съобщението беше фалшиво?
— Усещам огромно безсилие, силна несигурност. Труди има нужда да получи отговорите на много въпроси. Дотогава не може да намери истински покой.
— Аз също не мога. С нас винаги е било така — каза Монк. — Винаги сме се чувствали по един и същи начин. Сякаш бяхме един човек, а не двама.
— Това е любовта, господин Монк, най-великата сила във вселената. Тя ни свързва дори в смъртта.
Бях удивена от искреността на признанието на Монк, от това, че беше готов да разкрие толкова много пред човек, на когото нямаше доверие. Монк не просто играеше по свирката на Суифт — той се разкриваше напълно. Това ли беше цената на разобличаването на Суифт, или Монк се надяваше да изникне някоя по-голяма истина?
— Тя има нужда да узнае какво се е случило — каза Суифт. — Нужно й е да узнае защо е умряла.
— Не знам — тъжно каза Монк. — Надявах се тя да може да ми каже.
— Има неща, които тя иска да ви каже, неща, които смята, че ще можете да използвате, за да освободите и двама ви от въпросите, които ви преследват.
— Кажете ми — каза Монк.
— Умрели са и други хора. Жени. Много. Но не в Сан Франциско. Долавям толкова много ужас, толкова много болка. Виждам гърбав човек, който носи на рамо статуя на Христос.
— Корковадо — казах.
Монк и Суифт ме погледнаха.
— Означава „гърбушко“. Това е планински връх в Рио де Жанейро, на чието било има огромна статуя на Христос Спасителя. Статуята се вижда от всяка точка на града.
— Рио де Жанейро. Да, сега виждам статуята, ръцете на човека са протегнати и… — Суифт се задъха. — На едната му ръка има шест пръста.
— Не, няма — казах.
— Това, което виждам, не е буквално — каза Суифт.
— Това е метафора, някакъв символ, предназначен да предаде послание. Мисля, че това, което Труди се опитва да ни каже, е, че търсеният от вас човек е в Бразилия.
Монк се изправи.
— Благодаря ви.
Суифт стана, аз също.
— Късмет, господин Монк. Надявам се, че ще намерите своите отговори.
Погледнах Суифт в очите.
— Ще прочетем ли за този разговор в утрешния вестник?
— Това е само между нас — каза Суифт — Имате думата ми.
Той ни изпрати до вратата. Щом се озовахме навън, прошепнах на Монк:
— Добре ли сте, господин Монк?
— Защо да не съм?
— Той извика отново в паметта ви много болезнени чувства.
— Те никога не са далече от повърхността — каза Монк.
— Просто съм изненадана, че отговорихте на въпросите му.
— Не му казах нищо, което не би могъл и сам да научи — каза Монк. — Или което вече да не знаеше.
— Ами чувствата ви?
— Казах му единствено онова, което всеки би очаквал от мен да чувствам относно убийството на Труди.
— Но всичко, което казахте, беше вярно.
— По-лесно е, отколкото да лъжа.
Стигнахме до нашето бунгало. Отключих вратата и влязохме вътре.
— Е, какво мислите за това, което той ви каза? — попитах.
— Любопитен съм защо иска да хвана следващия самолет за Бразилия.
— Това е лесно. Защото Суифт знае, че сте разгневен от начина, по който се е възползвал от вас, за да си спечели популярност — казах. — Страхува се, че ще го разобличите като измамник.
— О, ще го направя — каза Монк. — Просто се чудя дали само по тази причина иска да се махна.
— Това не е ли достатъчно?
Монк сви рамене и вдигна поглед към вентилаторите на тавана.
— Как ти се вижда, с еднаква скорост ли се въртят?
23.
Г-н Монк отива на хавайско празненство
Уединената градина за празненства беше осветена от подредени в кръг наоколо факли и от свещи, поставени върху продълговатите рогозки — изтъкани от листа на lauhala11, — които бяха проснати на тревата като килимчета. В средата на всяка рогозка имаше кръгла украса, изработена от местни цветя, папрат и листа от растението. Млади хавайки с венци от цветя на шиите, сламени поли, гривни за крака, изработени от мидени черупки и с направени от черупки на кокосови орехи горнища на бански нареждаха върху рогозките дървени купи от тропическо дърво, пълни с poi, сладки картофи, тропически плодове и някакво месо.