Выбрать главу

— Да, господин Монк, знам.

Докато Кики говореше, хавайците започнаха да разкопават пясъка зад гърба й. От горещия пясък се издигна дим и мъжете почти веднага започнаха да се потят от горещината.

— В дълбока близо два метра яма, обградена с бананови листа, се поставят горещи камъни. Цяло прасе се осолява и поставя в дупката, покрито с бананови листа, за да се запази топлината, и се заравя.

— Заравя се? — възкликна високо Монк, като пристъпи в средата на кръга и се обърна към останалите туристи: — От нас се очаква да ядем нещо, което са заровили в пръстта? С ръце? Да не ни мислят за диваци?

— Господин Монк, моля ви — казах и го дръпнах назад. — Правите сцена.

— Само чакайте отделът по здравеопазването да научи за това — обърна се Монк към Кики. — Ще затворят това място.

— Правим това от векове — каза развеселено Кики, при което усмивката й дори не трепна.

— И то свършва тази вечер. Ще разкрия пъкленото ви дело, лейди.

— Сър, мога да ви уверя, че няма защо да се боите от печеното в трап прасе.

В този миг една жена в тълпата изпищя ужасено. Когато се обърнахме, видяхме възрастна жена, отстъпваща със залитане назад, приковала широко отворените си очи върху подземната пещ зад Кики. Всички проследиха погледа й.

Двамата хавайци, разтворили очи също толкова широко като старата дама, пуснаха лопатите си и се дръпнаха назад от дупката, която копаеха, за да разкрият пред погледите ни човешка ръка, сгърчена и сварена до тъмночервено, подаваща се изпод димящия пясък.

Почувствах в гърдите си необосновано пробождане на страх и инстинктивно желание да побягна. Очевидно не бях единствената. Докато ужасените гости забързано се измъкваха от градината, Монк бързо се изправи, напълно невъзмутим. Всъщност въобще не изглеждаше изненадан.

Погледна ме и въздъхна:

— Казах ти, че са канибали.

За чест на лейтенант Кеалоха трябва да се каже, че той не се обиди от предположението на Монк, че хавайците са канибали.

— Не мисля, че някой е възнамерявал да сервира този човек за вечеря — каза Кеалоха. — Ако имаха такова намерение, вероятно щяха първо да му сложат подправки и да го съблекат. Поне така правим обикновено, когато ядем хора.

Полицията беше отцепила градината за празненства с жълта лента, а криминолозите изкопаваха тялото, внимавайки да запазят пясъка около трупа, за да не унищожат евентуални доказателства.

Мъртвият мъж беше облечен в скъпо хавайско облекло, но лицето му беше така изпечено, че беше неразпознаваемо. Медицинският експерт каза на Кеалоха, че според предварителните доказателства жертвата била убита от удар по главата с тъп предмет.

Един от криминолозите извади от джоба на жертвата портфейл и го занесе на Кеалоха в една торбичка.

— Името му е Мартин Камакеле — каза криминологът.

— Това е мениджърът на хотела — каза Монк.

— По една от лопатите открихме засъхнала кръв и частици мозък — каза криминалистът. — Спокойно може да се предположи, че това е оръжието на убийството.

— Благодаря. — Кеалоха въздъхна и погледна Монк.

— Две убийства за една седмица в един и същи хотел. Страшно съвпадение.

— Не вярвам в съвпадения — каза Монк.

— Мислите, че това е свързано с убийството на Хелън Грубър?

— Трябва да е свързано — каза Монк.

— Как? — попитах. — Ланс уби Хелън заради парите й. Каква връзка би могъл да има Камакеле с това?

Монк поклати глава:

— Не знам.

— Ще накарам да намерят Роксан Шоу и да я доведат за разпит — каза Кеалоха. — Но ще бъда изненадан, ако тя го е направила. Изпратил съм полицай, който да наблюдава жилището й по цял ден.

— Подозирахте, че може да направи нещо ли? — попитах.

Кеалоха сви рамене:

— Прецених, че няма да ми навреди да я държа под око. Определено не смятах, че ще цапардоса някого с лопата.

— Това не е било предварително обмислено престъпление — каза Монк. — Било е деяние, извършено в момент на гняв.

— Защо казвате това? — попита Кеалоха.

— Прасето е било заровено преди девет часа, а тялото беше заровено върху него. Следователно убийството е станало посред бял ден. Убиецът не е носел оръжие, а е използвал нещо, което му е попаднало под ръка, нещо, което вероятно просто е лежало на земята. И не се е опитал да се отърве от тялото, а само да го скрие временно, за да забави откриването му. Кой би планирал убийство по този начин?