Тя поклати глава:
— Аз успявам благодарение на големия си бюст и съвършения си задник, не на интелекта си.
— Хей, това си го биваше. Кажете го на съдебните заседатели — казах. — Сигурна съм, че ще има успех. След като така и така сте започнали, не забравяйте да поразтворите малко деколтето си, та да бъдете съвсем убедителна.
— Трябва да ни помогнете — изрече умолително тя.
— Посочете ми една причина. За начало можете да ми кажете кой уби Мартин Камакеле.
Тя сви рамене:
— Изобщо не бях чувала за него до вчера, когато детективите дойдоха да ме разпитат отново. Всичко, което знам, е, че Камакеле е занесъл на Хелън и Ланс шампанско в деня на пристигането им.
Станах.
— Ако бях на ваше място, щях да започна да търся богатия старчок, за когото да се омъжите, и младия жребец, който да си имате като странично забавление.
— Не съм курва.
— Точно така, не сте. Вашият любовник е този, който си пада по курвите. Вие сте сводницата с големия бюст и съвършения задник.
Обърнах й гръб и си тръгнах. Когато се върнах в бунгалото ни, камериерките вече си бяха отишли, а Монк изглеждаше много доволен от себе си.
— Добре ли прекарахте? — попитах.
Той кимна:
— Имам чувството, че наистина допринасям с нещо полезно на хората тук и, по свой скромен начин, разпалвам пламъците на културната революция, които ще пометат тази изостанала страна и ще я вкарат в съвременната епоха.
— Хаваите не са друга държава, господин Монк. Те са част от Съединените щати.
— Това сигурно ли е?
— Да — казах.
— Докато те нямаше, се обади Кеалоха. Открил е, че Камакеле е залагал големи суми на борбите с петли на острова и е бил затънал в дългове. Работната теория на Кеалоха е, че Камакеле е убит, защото не е платил на акулите от лихварския бизнес.
— Вярвате ли, че е станало точно това?
— Един мъртвец не може да си плати дълговете. Жив е бил по-ценен за тях.
— Значи тази работа със залаганията не е другата половина от загадката, за която говорехте.
Монк поклати глава.
— Ще ми кажете ли каква е?
— Ще узнаеш, когато разкрия случая — каза той.
— Защо не ми кажете сега? Какво чакате?
— Подходящият момент.
— А именно? — попитах.
— Моментът, в който ще разкрия случая — каза той.
25.
Г-н Монк намира петно
Макар че разполагахме със собствен уединен басейн, не исках да се мотая около бунгалото през остатъка от следобеда. Исках да почувствам енергията, която идва от това, да бъдеш сред тълпата, и да се насладя на забавлението да наблюдавам хората.
Затова си сложих нов слой лосион против слънце, грабнах едно от книжлетата с меки корици, които си носех, и излязох да се излегна край големия басейн. На излизане от вратата видях как Монк внимателно сваля картината от една от стените.
— Камериерките току-що бяха тук, господин Монк.
— Те чистеха — каза той. — А аз подреждам.
Знаех от личен опит, че има предвид буквалния смисъл на думата.
— Утре си тръгваме. Наистина ли възнамерявате да прекарате последния си ден на Хаваите в това бунгало, уверявайки се, че всички картини са равни, центрирани и изправени?
— Позволено ми е да се забавлявам, нали?
— Какво лошо има да посъберете малко слънце?
— Погледни си гърба.
— Господин Монк, това са Хаваите, едно от най-красивите места на земята. Повечето хора го смятат за рай.
— Те не знаят за влечугите, пълзящи навсякъде из ресторантите, за тениските, оплескани с кал, нито за това, че хората изкопават мъртви прасета от земята и ги разкъсват с голи ръце.
Телефонът иззвъня. Тъй като стоях точно до него, вдигнах слушалката. Обаждаше се Кеалоха. Бяха открили колата, която бяхме наели и ни я бяха откраднали, на паркинга на търговския център „Кукио Гроув“ в Лихуе. Съобщих новината на Монк.
— Искам да я видя — каза той.
Кеалоха го беше чул.
— Предположих, че ще иска, затова пред бунгалото ви има патрулна кола, която ви чака, за да ви докара дотук.
Кукио Гроув беше началото на края за Кауаи — смъртоносен рак, който вече беше на метастази. Построеният на открито търговски център, в единия край на който имаше фирмен магазин на „Мейси“, а в другия — супермаркет от веригата „С-Март“, можеше да се намира, на което и да е друго място в Америка. Във вида на търговския център нямаше нищо, което да си пасва с местната околна среда или култура. През годините около него във все по-разширяващ се радиус бяха построени и други безлични, еднотипни магазини и павилиончета — книжарница „Бордърс“, „Бъргър Кинг“ „Хоум Депо“ и „Уол-Март“. Радвах се, че съм имала възможност да видя острова, преди да се превърне в предградие на Лос Анджелис.