Мустангът беше паркиран в един далечен ъгъл на паркинга, по-близо до улицата, отколкото до търговския център. Единственото друго ченге наоколо, освен Кеалоха, беше полицаят, който ни взе от хотела. Това не беше важно местопрестъпление.
— От охраната на търговския център забелязали колата, защото била паркирана тук цяла нощ — каза ни Кеалоха. — Когато ни се обадиха да я видим и да я приберем, проверихме в компютъра регистрационния номер и се оказа, че е открадната.
Монк обикаляше мустанга, оглеждайки го от всеки възможен ъгъл, сякаш беше метеор, а не автомобил. На мен колата ми приличаше на всеки друг мустанг на острова. Не бих могла да кажа дали това беше наетата от нас кола, или не.
— Това определено е нашата кола — заяви Монк.
— Както казах, сравнихме регистрационните номера.
— Някой е могъл да свали табелките с номерата и да ги сложи на друга кола. Но не е станало така. Спомням си идентификационния номер на колата.
— Наистина ли! — възкликна Кеалоха. — За какво ви е било да запомняте това?
— Това е първото, което се прави, когато наемаш кола — каза Монк. — Не е по-различно от това, да научиш номера на стаята си в хотела. Всеки го знае.
— Предполагам, че не пътувам достатъчно.
— Ако искате да постигате повече успехи в разследванията, трябва да станете по-светски човек — каза Монк.
— Като вас — подхвърлих.
— Да не му поставяме напълно непостижима за него цел — каза Монк. — Хората се стремят само към онова, което смятат, че е възможно да постигнат.
— Това е добре да се знае — казах.
— Предполагам, че мога да се откажа от мечтите си да стана жокей — каза Кеалоха и посочи към колата: — Мустангът очевидно не е бил разглобен, затова предполагам, че някакви хлапета са искали да се повозят хубавичко за един ден, за сметка на някой бял турист.
Монк притисна лице към прозореца откъм страната на шофьора толкова плътно, колкото беше възможно, без да установи физически контакт със стъклото.
— По седалките има петна — каза той. — По-рано нямаше.
— Ако хванем хлапетата — каза Кеалоха, — ще ги обвиним в сериозна кражба на кола и ще ги накараме да измият колата.
— Виждал съм тези петна преди — каза Монк. — Бяха в колата, наета от Брайън.
— Не съм изненадана — казах. — Сигурна съм, че много коли тук са изцапани с едни и същи петна.
— Не, не разбираш — каза Монк. — Това са петната на Брайън.
— Кой е този мърльо Брайън? — попита Кеалоха. — И за какво му е да ви краде колата?
Обясних на Кеалоха, че сме дошли в Кауаи за сватбата на приятелката ми Кандис, която се бе провалила, че Брайън е смотаният й бивш годеник и че е напуснал острова още преди дни.
— Объркан съм — призна Кеалоха.
— И аз — казах. — Как е възможно тези петна да са петната от колата на Брайън?
И двамата погледнахме Монк.
Той отвърна на погледа ни.
— Да наемем друга кола.
Монк не си направи труда да обяснява какво е намислил. Настоя да го заведем до най-близката агенция за коли под наем, за предпочитане някоя, от която не бяхме наемали кола преди.
Възразих, че ни остава само още една вечер на острова и че е истинско безумие да наемаме друга кола сега. Но на Монк не му пукаше.
Кеалоха ни закара до „Ауто Планет“, единствената останала голяма компания за даване на коли под наем, в която не ни познаваха. Той изчака, докато Монк подложи служителя на изпитанието да му намери възможно най-ново комби.
В крайна сметка се сдобихме с поредния мустанг, съвсем същият като онези, които наемахме преди.
— Сега накъде, господин Монк? — попитах, след като всички документи бяха подписани и всички варианти за застраховка бяха приети.
— Полицейския участък — каза Монк.
— Не беше необходимо да наемате кола, за да стигнете дотам — каза Кеалоха. — И аз можех да ви закарам. Какво ще търсите в участъка?
— Нож — каза Монк. — Най-острият, с който разполагате.
Върнахме се с Кеалоха в полицейския участък и оставихме колата на паркинга. Кеалоха влезе вътре и когато се върна, държеше един от онези грозни ножове, каквито разнасяше Рамбо. Беше толкова остър, та се страхувах, че мога да се порежа само като го гледам.