Выбрать главу

— Седалките в колата, която ни откраднаха, бяха от колата на Брайън. Тъй като всички седалки изглеждат еднакво, те просто са ги подменили и са сложили онези с наркотиците — каза Монк. — Седалките от колата на Брайън, от които наркотиците вече са били извадени, са сложили в следващата натоварена с наркотици кола, която е пристигнала.

— Защо просто не са прониквали с взлом в колите, докато те са били на паркинга? — попитах. — Защо са чакали, докато ги наемат?

— За да не бъдат заловени на местопрестъплението и за да привличат по-малко внимание — обясни Монк.

— Паркингите са под постоянно наблюдение и в близост до тях има хора двайсет и четири часа в денонощието. И не само това, но и ако винаги удрят най-новите коли, с които разполага агенцията, това ще бъде забелязано веднага. Когато обаче катастрофите и кражбите на пуснати в движение коли под наем из целия остров са привидно случайни, нещо, което тук се случва всеки ден, няма вероятност нито от агенциите за коли под наем, нито от полицията да направят връзката.

— Той е прав — каза Кеалоха. — А в Капаа има автосервиз, където ремонтират повечето коли под наем.

Спомних си, че служителят от агенцията в Гранд Кахуна Поипу ни каза това. Сега всичко се връзваше.

Монк подаде ножа на Кеалоха:

— Нещо ми подсказва, че поправянето на коли не е основният им бизнес.

— Чудя се от колко ли години това е ставало буквално под носа ни? — Кеалоха удивено поклати глава. — Довечера ще нахълтам в автосервиза. Искате ли да дойдете с мен?

Монк хвърли поглед към мен.

— Не мисля. Това е последната ни вечер на Хаваите, и разкриването на наркопласьорска мрежа не ми се струва правилният начин да я прекарам.

Усмихнах му се:

— Благодаря.

Той сви рамене.

— Ще ми липсвате, господин Монк. Вие сте адски добър детектив — каза Кеалоха. — Как така вече не сте в Полицейското управление на Сан Франциско?

— Творчески разногласия — казах.

— Би трябвало да се преместите тук — каза Кеалоха. — Ще ви наемем на секундата.

— Наистина ли? — попитах.

— Ако той се присъедини към нас, можем да освободим половината си полицаи — каза Кеалоха. — Ще спестим цяло състояние от щата, да не говорим, че ще свалим нивото на престъпността наполовина.

Монк потръпна с цялото си тяло, както му беше обичаят.

— Колкото и съблазнително да е предложението, аз съм пас.

— Извинете ни за момент. — Дръпнах Монк настрани, така че Кеалоха да не ни чува. — Наистина би трябвало да обмислите сериозно този въпрос, господин Монк. Той ви предлага сбъдването на мечтата ви. Не искате ли отново да носите полицейска значка?

— Нямам желание да бъда шерифът на ада — каза Монк.

— А ако се преместя тук заедно с вас?

— Би направила това заради мен?

— Бих го направила заради себе си и Джули. Ако някой ми плащаше, за да живея тук, на секундата бих се възползвала от възможността. Ще бъде истинско приключение в рая.

— Би живяла някъде, където дъщеря ти ще трябва да носи оплескани с кал тениски и да се храни направо от земята? — възкликна Монк. — Кого баламосваш? Никога не бих очаквал от теб и Джули да се подлагате на подобни лишения само за да мога аз отново да бъда ченге.

— Нямаше да бъде лишение. Щеше да…

Той ме прекъсна:

— Това е много мило от твоя страна, Натали, и съм трогнат. Но хайде, само погледни това място.

Преди да успея да възразя, той се обърна отново към лейтенант Кеалоха:

— Предложението беше много мило, лейтенант. Но животът ми е в Сан Франциско.

— Е, надявам се, че скоро ще се върнете, за да ни посетите — каза Кеалоха.

— Определено ще дойда — каза Монк, а след това добави с шепот, който само аз чух, — когато кучетата започнат да използват обществени тоалетни.

26.

Г-н Монк се прибира вкъщи

Двамата отново вечеряхме заедно в „Ройъл Хавайя“. След това Монк се върна в бунгалото, за да свърши с подреждането, а аз отидох в гледащия към плажа бар на хотела, за да опитам още някои от предлаганите там тропически напитки.

Барът се осветяваше от факли и лунна светлина. Имаше оркестър, танцьори на хула, а откъм водата повяваше топъл ветрец. Напитките бяха приятно сладки и изобилни. И което беше най-хубавото от всичко, тъй като повечето от постоянните посетители бяха двойки, бях оставена да се наслаждавам на спокойствие на вечерта, без някой да ме притесни.