Погледът на Суифт обходи редовете със седалки, спирайки се върху мен и Монк само за миг, но достатъчно дълго, за да съм сигурна, че ни е видял в публиката.
— Какво ще се случи или няма да се случи днес, зависи до голяма степен от вас. За да успея да се свържа с обичните ви хора от другата страна, е нужно да бъдете възприемчиви, открити и да имате готовност и желание да приемете техните послания. Вие познавате любимите си хора по-добре, отколкото ги познавам аз, и може би невинаги ще успявам да разбера посланията, които получавам. От вас зависи да ги изтълкувате.
Монк прошепна на Стотълмейър:
— С други думи, ако всичките му догадки са погрешни, това не е защото е измамник: причината е, че вие не сте били достатъчно възприемчиви.
— Иска ми се да го арестувам незабавно — каза Стотълмейър.
Суифт затвори очи и протегна ръце пред себе си, с дланите нагоре, сякаш за да усети топлината на лагерен огън.
— Долавям син цвят и буквата „М“.
Ръката на Дишър се изстреля нагоре:
— Аз! Аз!
Стотълмейър грубо бутна ръката на Дишър надолу, но беше твърде късно. Суифт беше отворил очи и идваше към нас.
— Как се казвате?
Дишър се изправи:
— Ранди Дишър.
— Откъде знаеш, че този дух вика теб, Ранди?
— Защото моят чичо Морти обожаваше да лови риба на езерото Луун — каза Дишър. — А любимият му цвят беше синият.
— Да, сега го виждам — каза Суифт. — Възрастен мъж, не точно дебел, но не и слаб.
— Това е той! Той имаше бирено коремче. — Дишър се обърна към Стотълмейър. — Не е ли удивително?
— И така може да се нарече — каза Стотълмейър.
— Виждам едно много специално място на езерото. Това е любимото му кътче за риболов, същото, за което никога не е разказвал на никого — каза Суифт. — Знаете какво имам предвид, неговото тайно местенце.
— В залива, до вира за плуване пред малките червени къщички?
— Сега тайната излезе наяве — каза Стотълмейър. — Точно това. Той иска да знаеш, че духът му е там и рибата още кълве. — Суифт сложи ръка на рамото на Дишър. — Оставете лодката си пред червените къщички, когато искате да бъдете близо до него, и ще бъдете.
Дишър кимна, съвсем останал без дъх, и погледна към тавана:
— Обичам те, чичо Морти.
— И той те обича — каза Суифт, после се обърна и погледна Монк.
— Здравейте, господин Суифт — каза Монк.
— Това, дами и господа, е Ейдриън Монк, великият детектив — каза Суифт. — Ако сте ме гледали в шоуто на Дари Кинг снощи, знаете, че двамата с Ейдриън работихме заедно с духа на една убита жена, за да открием убиеца й и да го изправим пред правосъдието. Можете да прочетете цялата история в следващата ми книга.
Публиката започна да охка и ахка. Забелязах, че сега Суифт наричаше Монк с малкото му име, сякаш бяха стари дружки — нещо, което дори и аз изпитвах неудобство да правя. Стотълмейър беше най-старият приятел на Монк, а също не се обръщаше към него на малко име. Фактът, че Суифт възприемаше подобно фамилиарно държание, сигурно предизвикваше у Монк твърде силно раздразнение. Но ако беше така, Монк го прикриваше добре.
Суифт му се усмихна топло:
— Хубаво е, че те виждам, приятелю. Как си?
— Затормозен — каза Монк.
— Заради съпругата ти ли? Заради Труди?
Монк кимна.
Стотълмейър се втренчи в Монк, очевидно изненадан, че той е разкрил нещо толкова лично по телевизията — или че изобщо го е разкрил.
Суифт се обърна с лице към публиката в другите участъци на залата:
— Съпругата на Ейдриън загинала преди няколко години, и убийството й така и не било разкрито. Добре е да знаете, че предадох на Ейдриън Монк няколко послания от Труди, но ако не се брои това, не сме имали по-нататъшни контакти — Суифт отново погледна Монк в лицето. — Вярно ли е това?
— Да, вярно е. Тук съм сега, защото вярвам, че тя има какво още да ми каже. Мога да го почувствам.
— Сигурен съм, че можеш, Ейдриън. Твоята връзка със съпругата ти е много силна. Това, което чувстваш, е опитът й да се свърже с теб. И тя наистина е стигнала до теб, но на теб ти липсва дарбата да приемеш от нея нещо повече от смътния смисъл на посланието, който те подтикна да се срещнеш отново с мен. Тя искаше да ме откриеш днес, защото наистина има още неща, които иска да ти каже.
Публиката притихна, вторачена със смесица от внимание и възторг в Суифт и Монк.