- Нийли ми разказа за разговора ви снощи. Какво знаеш за всичко това?
Родителите на младоженеца чуха думите му и също се приближиха. Мег знаеше, че Луси разчита на нея, и потисна порива да избяга.
- Луси... всячески се опитва да не разочарова хората, които обича. - Тя облиза пресъхналите си устни. - Понякога се случва. .. да забрави да бъде вярна на себе си.
Мат Джорик беше от онези журналисти, които обичат нещата да се казват без заобикалки.
- Какво точно имаш предвид? Кажи го направо.
Усетила как очите на всички се впиват в нея, Мег още по-силно стисна букета от кали в ръцете си. Независимо колко й се искаше да се махне от тук, трябваше да се опита да направи всичко това поне малко по-лесно за Луси, като. положи основите за трудните разговори, които я очакваха. Тя отново облиза устните си.
- Луси не е толкова щастлива, колкото би трябвало да бъде. Има известни съмнения.
- Глупости! - възкликна майката на Тед. - Нямаше никакви съмнения. Не и докато ти не й ги внуши.
- За първи път чуваме за каквито и да било съмнения - заяви Далас Бодин.
За миг Мег се поколеба дали да не се престори, че не знае нищо, но Луси бе сестрата, която тя никога не бе имала, така че можеше да направи поне това за нея.
- Луси осъзна, че е възможно да се омъжва за Тед не по правилните причини. Че той... може би не е подходящият мъж за нея.
- Това е абсурдно! - Зелените очи на Франческа хвърляха отровни стрелички. - Имаш ли представа колко много жени биха дали всичко, за да се омъжат за Теди?
- Цял куп, сигурна съм.
Това изобщо не укроти майка му.
- В събота сутринта закусвах с Луси и тя ми каза, че никога не е била по-щастлива. Ала това се промени, когато ти пристигна. Какво си й казала?
Мег се опита да избегне въпроса.
- А може би не е била толкова щастлива, колкото е изглеждала. Луси много я бива да се преструва.
- Аз имам известен опит с хора, които се преструват - сопна се Франческа. - Луси не се преструваше.
- Тя е страшно добра в това.
- Нека си представим един друг сценарий. - Дребничката майка на младоженеца заприлича на прокурор, държащ обвинителна реч. - Не е ли възможно по причини, които единствено ти си знаеш, да си решила да се възползваш от един най-обикновен пристъп на предсватбена треска?
- Не. Не е възможно. - Мег въртеше бронзовата панделка на букета между пръстите си. Дланите й бяха овлажнели. - Луси знаеше колко много всички вие искате този брак, затова беше убедила сама себе си, че ще се получи. Ала не това искаше в действителност.
- Не ти вярвам! - Сините очи на Трейси се напълниха със сълзи. - Луси обича Тед. Ти ревнуваш! Ето защо си го направила.
Трейси открай време боготвореше Мег и от враждебността й сега Мег изпита болка.
- Не е вярно.
- Тогава защо не ни кажеш какво си й наговорила - настоя Трейси. - Нека всички чуят.
Една от панделките в букета се разпадна между влажните пръсти на Мег.
- Не съм направила нищо друго, освен да й напомня, че трябва да бъде вярна на себе си.
- Тя беше вярна на себе си! - извика Трейси. - Ти развали всичко.
- Искам Луси да е щастлива не по-малко, отколкото го искате и вие. А тя не беше щастлива.
- И ти го разбра само след един разговор вчера следобед? - попита бащата на Тед с опасно нисък глас.
- Познавам я много добре.
- За разлика от нас? - студено каза Мат Джорик.
Устните на Трейси потръпнаха.
- Всичко беше прекрасно, докато не се появи ти.
- Не беше прекрасно. - Мег почувства, че между гърдите й се стичат капчици пот. - Просто Луси е искала да мислите така.
Президент Джорик я изгледа дълго и изпитателно и най-сетне наруши мълчанието си:
- Мег - тихо каза тя. - Какво направи?
Мекият й укор потвърди онова, за което Мег би трябвало да се досети от самото начало. Щяха да обвинят нея. И може би с основание. Никой друг не смяташе, че бракът е толкова ужасна идея. Откъде накъде една всепризната неудачница като нея смяташе, че знае повече от тях?
Мег се сви под силата на метличеносините очи на президента.
- Аз... нямах предвид, че... Луси не беше... - Да види подобно разочарование върху лицето на една жена, на която толкова много се възхищаваше, бе дори по-ужасно от това, да слуша укорите на собствените си родители. С тях поне беше свикнала. - Аз... съжалявам.
Президент Джорик поклати глава. Майката на младоженеца, която беше сравнила със земята не една и две надути знаменитости по време на своите интервюта, се приготви да сравни със земята и Мег поне докато не се разнесе по-спокойният глас на съпруга й:
- Нищо чудно да се тревожим напразно. Те вероятно вече са оправили всичко.
Ала те нищо не бяха оправили. Мег го знаеше, знаеше го и