- Наистина ли си сигурна? - прошепна Тори в ухото на Мег, докато шаферките се приготвяха за сватбената процесия.
- На някои неща им е писано да се случат.
Мег стисна още по-здраво букета си, а Луси оправи късия й шлейф. Мег бе съчетала роклята с тесен корсет, деликатни ръкави, стигащи точно под раменете, изчистен, изящно украсен силует и дълбоко V-образно деколте на гърба с воала на майка си и тиара от австрийски кристали.
Отекнаха тръби - знак за Тед да се приближи до олтара, заедно с главния си шафер Кени. Въпреки че Мег не можеше да го види, подозираше, че някой лъч светлина ще избере точно този момент, за да нахлуе през цветните стъкла и да обгърне главата му в един от онези абсурдни ореоли.
С всяка изминала секунда започваше да й става все по-зле.
Лейди Ема вече беше подредила шаферките. С нарастващо чувство на паника Мег видя как Ейприл пристъпва напред, следвана от Тори и Саша. Ръцете й лепнеха, сърцето й биеше учестено. Джорджи изчезна след другите. Останаха само лейди Ема и Луси.
- Толкова си красива - прошепна Луси. - Благодаря ти, че си моя приятелка.
Мег опита да се усмихне. Наистина. Ала лейди Ема вече крачеше по пътеката към олтара и останала единствено с Луси, Мег почувства, че се вледенява.
Луси се размърда.
Ръката на Мег се стрелна напред и я стисна над лакътя.
- Почакай!
Луси погледна през рамо.
- Доведи ми го - изхриптя Мег панически.
Луси я зяпна.
- Шегуваш се, нали?
- Не. - Мег се бореше за въздух. - Трябва да го видя. Сега.
- Мег, не можеш да го направиш.
- Знам. Ужасно е. Но... Доведи ми го, моля те!
- Знаех си, че е лоша идея да дойда тук - измърмори Луси. След което си пое дълбоко дъх, лепна си старата усмивка стил „Белия дом" и тръгна по пътеката.
Не свали усмивката от лицето си, докато не спря пред Тед.
Той я погледна изпитателно. Тя го погледна изпитателно.
- Олеле - каза Кени.
Луси прокара език по устните си.
- Ъъъ... извинявай, Тед. Отново. Извинявай отново. Но... Мег иска да те види.
- Силно те съветвам да не ходиш - прошепна Кени.
Тед се обърна към преподобния Харис Смитуел.
- Извинете ме за минутка.
Множеството направо изригна, когато го видя да поема по пътеката, без да поглежда нито наляво, нито надясно, приковал поглед право напред, към жената, която го чакаше в притвора.
За миг просто се опи от гледката на обичаното лице, обгърнато от бял тюлен водопад. Бузите й бяха бледи, кокалчетата на пръстите, с които стискаше сватбения си букет, бяха пребелели. Той спря пред нея.
- Тежък ден?
Тя опря чело в челюстта му, при което тиарата, придържаща воала й, го смушкав окото.
- Знаеш ли колко силно те обичам?
- Почти толкова, колкото аз обичам теб - отвърна той и нежно я целуна по носа, за да не развали грима й. - Между другото, изглеждаш прекрасно. Само дето... кълна се, че и преди съм виждал тази рокля.
- НаТори е.
- НаТори?
- Втора употреба. То се очакваше, нали?
Тед се усмихна.
- Силно се надявам, че е от сватбата й с Декс, а не от някой от предишните й провали.
- Аха. - Мег кимна и се усмихна. - Ти... напълно ли си сигурен? Аз съм разпиляна.
Очите му я изпиваха.
- Съществува такова нещо като прекалена подреденост, милинка.
- Само че... нека си го признаем. Аз съм умна, но не колкото теб. Искам да кажа... кой ли може да е умен като теб, но все пак... Ами ако ни се родят глупави деца? Не наистина глупави, но... относително казано.
- Разбирам, милинка. Първата сватба си е изнервящо преживяване за всекиго, дори за смел човек като теб. За щастие, аз имам опит със сватбите, така че мога да ти помогна. - Този път реши да рискува с грима й и я целуна лекичко по устните. - Колкото по-бързо приключим с това, толкова по-скоро ще те разсъблека, ще изгубя самоконтрола си и отново ще се унижа.
- Така е. - Бузите й най-сетне бяха започнали да си възвръщат цвета. - Държа се глупаво. Но съм толкова стресирана, а когато съм стресирана, понякога забравям, че съм достатъчно добра за теб. Прекадено добра. Защото ти си оставаш не съвсем в ред с това твое желание да угодшп на всички.
- Ти ще ме защитаваш от самия мен.
И от всички останали, добави наум.
- Работа на пълен работен ден.
- Смяташ ли, че ще се справиш?
Мег най-сетне се усмихна.
-Да.
Тед си открадна още една целувка.
- Знаеш колко много те обичам, нали?
-Да.
- Чудесно. Задръж тази мисъл.
А после я взе в прегръдките си и преди тя да успее да му каже, че не е необходимо, че вече се е съвзела и да я пусне още сега... преди да успее да му каже каквото и да било, той пое по пътеката към олтара.
- Тази - обяви пред събралото се множество - няма да ми избяга.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА