- Здравей, Мег.
4.
- Тед! – Мег опита да се държи така, сякаш той бе човекът, когото най-много би искала да види, а не най-голвмият й кошмар. – Да не си станал полицай?
- Придружавам ги по време на обиколки. - Той подпря лакът върху покрива на колата й. От начина, по който я огледа, Мег изпита чувството, че той също не харесва шапката й... нито каквото и да било у нея. - Програмата ми за следващите седмици неочаквано се освободи.
- О.
- Е, чувам, че си си тръгнала, без да си платиш сметката в хотела.
-Аз? Не. Станала е някаква грешка. Не съм... просто излязох да покарам. Прекрасен ден. Да си тръгна? Не. Куфарът ми е у тях. Как бих могла да си тръгна?
- Предполагам, като се качиш в колата си и я подкараш - отвърна Тед, сякаш той беше ченгето. - Накъде си тръгнала?
- Никъде. Просто разглеждам. Обичам да го правя, когато посещавам някое ново място.
- Най-добре е да си платиш сметката, преди да тръгнеш да разглеждаш.
- Абсолютно си прав. Изскочи ми от главата. Веднага ще се погрижа. - Само дето нямаше как да го направи.
Един камион избуча покрай тях на път за града и между гърдите на Мег отново се стекоха капчици пот. Трябваше да се остави на нечия милост и не й отне много дълго, за да вземе решение.
- Господин полицай, може ли да поговорим насаме?
Тед сви рамене и се отдръпна назад. Полицаят се почеса по гърдите. Мег прехапа долната си устна и понижи глас:
- Виждате ли, работата е там... направих глупава грешка. Нали непрекъснато пътувам, писмата ме намират със закъснение и това доведе до малко затруднение с кредитната ми карта. Ще се наложи да помоля от хотела да ми изпратят сметката. Не мисля, че ще бъде проблем. - Тя се изчерви от срам и гърлото й се сви така, че едва успя да изрече следващите думи: - Сигурна съм, че знаете кои са родителите ми.
- Да, госпожо, знам. - Ченгето отметна назад глава, която почиваше върху къс дебел врат. - Тед, изглежда, че става дума за скитничество.
Скитничество] Мег изскочи от колата.
- Я, чакайте! Не съм...
- Останете където сте, госпожо. - Ръката на ченгето се спусна към кобура му. Тед подпря крак на задния калник и ги загледа с .интерес.
Мег се обърна към него.
- Да поискам да ми изпратят сметката за хотела, не ме прави скитница!
- Чухте ли ме, госпожо? - излая ченгето. - Връщайте се в колата.
Преди Мег да успее да помръдне, Тед се приближи.
- Отказва да се подчини, Шелдън. Предполагам, че ще се наложи да я арестуваш.
-Да ме арестува ?
Тед изглеждаше леко натъжен, което я наведе на мисълта, че у него има садистична жилка. Мег се върна в колата и той отстъпи назад.
- Шелдън, какво ще кажеш да последваме госпожица Коранда до хотела, за да може тя да се погрижи за недовършената си работа?
- Няма проблем. - Полицай Навъсен посочи пътя на няколко метра от тях. - Обърнете в тази отбивка, госпожо. Ние идваме след вас.
Десет минути по-късно Мег отново се приближи до рецепцията на „Уайнет Кънтри Ин", ала този път Тед Бодин вървеше до нея. Полицай Навъсен остана до вратата и каза нещо в радиостанцията си.
Красивата русокоса рецепционистка скочи в мига, в който зърна Тед. Устните й се извиха в широка усмивка. Дори косата й като че ли се изпъна. В същото време челото й се набръчка притеснено.
- Здрасти, Тед. Как си?
- Много добре, Кейла. А ти?
Навеждаше леко брадичка, когато се усмихваше. Мег го бе видяла да го прави с Луси по време на вечерята преди сватбата. Не я навеждаше много, само няколко сантиметра, само колкото да превърне усмивката си в резюме на почтения си живот и благородните си намерения. И ето че сега отправяше на рецепционисткатав „Уайнет Кънтри Ин” същата усмивка, с която бе дарявал Луси. Разбито сърце друг път,
- Не се оплаквам - каза Кейла. - Всички се молим за теб.
Въпреки че изобщо не приличаше на човек, който се нуждае
от молитви, той кимна.
- Оценявам го.
Кейла наклони глава настрани, при което лъскавата й руса коса падна над едното рамо.
- Защо този уикенд не дойдеш да вечеряш с татко и мен в клуба? Знаеш колко чудесно си изкарвате с татко.
- Може и да го направя.
Те си поприказваха още малко за татко, времето и отговорностите на Тед като кмет. Кейла даваше всичко от себе си - отмяташе коса, пърхаше с мигли, направо се разтапяше пред него.
- Всички говорим за обаждането, което получи вчера. Всич
ки бяха сигурни, че Спенсър Скипджак е забравил за нас. Направо не можем да повярваме, че Уайнет отново има шанс.
- Оценявам вота на доверие, но все още нищо не е сигурно. Не забравяй, че до миналия петък Спенс се беше спрял на Сан Антонио.