- Ако някой е в състояние да го накара да размисли и да го построи в Уайнет, това си ти. Определено се нуждаем от работните места.
- Сякаш не го знам.
Надеждата на Мег, че разговорът им ще продължи, се изтри, когато Тед се обърна към нея.
- Разбирам, че госпожица Коранда ви дължи пари. Изглежда, смята, че ще успеете да се разберете някак.
- О, наистина се надявам да е така.
Рецепционистката изобщо не изглеждаше, сякаш се надява да е така. По лицето на Мег плъзна червенина и тя облиза пресъхналите си устни.
- Вероятно бих могла... да говоря с управителката.
Тед не изглеждаше сигурен.
- Не смятам, че е добра идея.
- Ще се наложи - настоя Кейла. - Аз просто помагам за днес. Това далеч надхвърля моите отговорности.
Тед се усмихна.
- Е, какво пък. На всички ще ни се отрази добре да се поразведрим малко. Иди да я доведеш.
- Тед - обади се полицай Навъсен откъм вратата, - имало е злополука на Семетери Роуд. Ще се оправиш ли тук сам?
- Няма проблем, Шелдън. Някой пострадал ли е?
- Не мисля. - Той кимна към Мег. - Доведи я в участъка, когато приключите.
- Окей.
Доведи я в участъка? Наистина ли щяха да я арестуват?
Ченгето си тръгна, а Тед се облегна на рецепцията, чувстващ се съвсем в свои води в един свят, който го бе направил свой крал. Мег стисна чантата си.
- Какво имаше предвид, когато каза, че не е добра идея да говорим с управителката?
Тед плъзна поглед по неголямото уютно фоайе и очевидно остана доволен от онова, което видя.
- Просто, че тя едва ли може да се нарече член на твоя фен клуб.
- Но аз дори не я познавам.
- О, познаваш я, и още как. И от това, което чувам, запознанството ви изобщо не е минало добре. Говори се, че никак не й харесва отношението ти към Уайнет... нито пък към мен.
Вратата зад рецепцията се отвори и една жена с яркочервена коса и тюркоазен плетен костюм прекрачи прага.
Бърди Китъл.
- Здравей, Бърди - каза Тед, докато собственичката на хотела се приближаваше към тях, а късата й огнена коса пламтеше на неутралния фон на бежовите стени. - Добре изглеждаш.
- О, Тед... - Тя изглеждаше готова да заплаче. - Толкова съжалявам за сватбата. Дори не знам какво да кажа.
Повечето мъже биха умрели от срам при тожова много съжаление, насочено към тях, ала Тед не изглеждаше ни най-малко смутен.
- Стават такива работи. Оценявам загрижеността ти. - Той кимна към Мег. - Шелдън задържа госпожица Коранда на магистралата. .. бягаше от местопрестъплението, така да се каже. Само че е станала злополука на Семетери Роуд и той ме помоли аз да се оправя. Не мисли, че някой е пострадал.
- Прекадено много злополуки стават там. Помниш ли дъщерята на Джими Морис? Трябва да махнем онзи завой.
- Би било чудесно, но прекрасно знаеш какъв е бюджетът.
- Нещата ще потръгнат много по-добре, след като ни уредиш комплекса за голф. Толкова се вълнувам, че място не мога да си намеря. И за хотела ще е добре, когато започнат да идват гости, които не искат да плащат високите цени на стаите в комплекса. И най-сетне ще мога да отворя книжарница с чайна в съседство, както си мечтая открай време. Мисля да я нарека „Сръбни и почети".
- Звучи добре. Ала комплексът все още не ни е вързан в кърпа.
- Ще стане, Тед. Ти ще се погрижиш. Ужасно се нуждаем от работните места.
Тед кимна, сякаш изобщо не се съмняваше, че ще успее.
Бърди най-сетне обърна врабешките си очи към Мег. Клепачите й бяха покрити едва-едва с бакърени сенки и тя имаше още по-недружелюбен вид, отколкото по време на сблъсъка им в дамската тоалетна.
- Чувам, че не сте си направили труда да си платите сметката, преди да си тръгнете. - Тя излезе иззад рецепцията. - Може би хотелите в Лос Анджелис оставят гостите си да нощуват безплатно, ала в Уайнет не сме чак толкова изискани.
- Станала е грешка - каза Мег. - Всъщност е смешно. Мислех, че, ъъъ, семейство Джорик са се погрижили за това. Искам да кажа, предположих, че... ами... - Не постигаше нищо друго, освен да изглежда още по-некомпетентна.
Бърди скръсти ръце на гърдите си.
- Как възнамерявате да платите сметката си, госпожице Коранда?
Мег си напомни, че след днешния ден никога вече нямаше да види Тед Бодин.
- Аз... няма как да не забележа, че сте изключително елегантна. В куфара си имам чифт невероятни обици от династията Сун. Единствени по рода си. Купих ги в Шанхай. Струват много повече от четиристотин долара. - Или поне струваха толкова, ако повярваше на водача на рикша. Което тя реши да направи. - Бихте ли се съгласили на една размяна?
- Нямам навика да нося нещата, захвърлени от друг. Предполагам, че това е по-характерно за Лос Анджелис.