Което изваждаше шапката на Джинджър Роджърс от играта.
Мег опита отново.
- Обиците не са захвърлени от никого. Те са ценна антика.
- Можете ли да платите сметката си, или не, госпожице Коранда?
Мег се опита да измисли отговор, ала не успя.
- Е, предполагам, че това отговаря на въпроса. - Тед махна към телефона на рецепцията. - Има ли някого, на когото би могла да се обадиш? Никак няма да ми е приятно, ако трябва да те отведа отсреща.
Мег изобщо не му повярва. Нищо не би му харесало повече от това, собственоръчно да я хвърли в ареста. Вероятно би предложил услугите си да я претърси.
Наведете се, госпожице Коранда.
Тя потрепери и по лицето на Тед отново се разля бавна усмивка, сякаш беше прочел мислите й.
Бърди за първи път прояви признаци на оживление.
- Хрумна ми нещо. На драго сърце ще поговоря с баща ти вместо теб. Ще му обясня ситуацията.
Бас държа, че ще го направиш.
- За съжаление, точно сега е невъзможно да се свържем с баща ми.
- Навярно госпожица Коранда би могла да отработи парите - предложи Тед. - Май чух да споменават, че си търсиш камериерка.
- Камериерка? - повтори Бърди. - О, тя е прекадено изискана, за да чисти хотелски стаи.
Мег преглътна мъчително.
- Аз... бих се радвала да ви помогна.
- По-добре го обмисли хубаво - каза Тед. - По колко плащат, Бърди? Седем, седем и петдесет на час? След като Чичо Сам12 си вземе своя дял - и ако приемем, че ще работи на пълна смяна - това са две седмици. Съмнявам се, че госпожица Коранда ще издържи да чисти тоалетни толкова дълго.
- Нямаш представа какво може да издържи госпожица Коранда - заяви Мег, мъчейки се да изглежда далеч по-уверена, отколкото се чувстваше. - Прекарвала съм добитък през австралийските плата и съм участвала в прехода на маршрута Анапурна в Непал.
Е, само двайсетина километра от него, но все пак...
Бърди повдигна изрисуваните си с молив вежди и двамата с Тед се спогледаха, разбирайки се без думи.
- Ами... действително ми трябва камериерка. - Но ако смяташ, че ще си отработиш сметката, като се размотаваш наоколо, очаква те неприятна изненада.
- Не си мисля нищо такова.
- Добре тогава. Свърши си работата и няма да подам жалба. Но опиташ ли се да избягаш, ще се озовеш в ареста на Уайнет.
- Чудесно - каза Тед. - Ще ми се всички спорове да се разрешават толкова дружелюбно. Светът би бил далеч по-добър, нали?
- Със сигурност - съгласи се Бърди, след което отново насочи вниманието си към Мег и махна към вратата зад рецепцията. - Нека те запозная с Арлис Хувър, главната камериерка. Ще работиш за нея.
- Арлис Хувър? - повтори Тед. - По дяволите, бях забравил за нея.
- Тя беше тук, когато поех това място - каза Бърди. - Как е възможно да забравиш.
- Не знам. - Тед извади връзка ключове от джоба на дънките си. - Предполагам, че е от онези хора, които се опитвам да прогоня от ума си.
- Прекрасно те разбирам - промърмори Бърди.
И с тези злокобни думи тя въведе Мег в недрата на хотелския бизнес.
5.
Ема Травълър обожаваше ранчото от кремав варовик, в което живееше заедно с Кени и трите им деца. Конете пасяха доволно на пасището зад вечнозелените дъбове, а един присмехулник се обаждаше от прясно боядисаната бяла ограда, на която беше кацнал. Много скоро първите праскови в овощната им градина щяха да са готови за бране.
Всички членки на комитета за възстановяване на Обществената библиотека на Уайнет, с изключение на една, се бяха събрали около басейна за редовната им среща в събота следобед. Кени беше завел децата в града, за да може комитетът да си свърши работата, без никой да ги прекъсва, макар Ема да знаеше от дългогодишен опит, че не са в състояние да свършат нищо, преди всяка от членките (чиято възраст варираше между трийсет и две и нейните преклонни четиресет) да си каже всичко, което й е на ума.
- От години спестявам, за да си позволя да изпратя Хейли в колеж, а сега тя не иска да ходи. - Бърди Китъл подръпна новия си бански костюм на „Томи Бахама" с диагонален рюш, който целеше да прикрие корема й. Преди няколко седмици дъщеря й беше завършила с пълно отличие гимназията в Уайнет. Бърди отказваше да приеме настояването й през есента да посещава местния обществен колеж, вместо да отиде в Тексаския университет, така както не можеше да приеме и наближаващия си четиресети рожден ден. - Надявах се да я вразумиш, лейди Ема.
Като единствено дете на отдавна починалия пети граф Удбърн, Ема бе наследила титлата „лейди", но никога не я използваше. Което не пречеше на всички в града (с изключение на децата й и Франческа) да я наричат „лейди", независимо колко пъти ги беше молила да престанат. Дори собственият й съпруг го правеше. Освен, разбира се, ако не бяха в леглото, когато...