С Ау акар и дъщеря на холивудски знаменитости, Мег Коранда беше останала без пукната пара, бездомна и отчаяна, което определено не я изпълваше с възторг пред перспективата да бъде шаферка на най-добрата си приятелка. Особено след като подозираше, че приятелката й е на път да допусне най-голямата грешка в живота си, като се омъжи за любимия син на Уайнет, Тексас.
Луси Джорик, бъдещата младоженка, кръстосваше апартамента си в хотел „Уайнет Кънтри Ин”, който видното й семейство бе ангажирало за предстоящите празненства.
- Никога няма да ми го заявят в лицето, Мег, ала всички в този град смятат, че не съм достатъчно добра за Тед!
Луси изглеждаше толкова разстроена, че на Мег й се прииска да я прегърне, а може би самата тя имаше нужда от утеха. Зарече се да не прибавя собственото си нещастие към тревогите на приятелката си.
- Интересно заключение от страна на местните селяндури, при положение че ти си най-голямата дъщеря на бившия президент на Съединените щати. Едва ли може да се каже, че си никой.
- Осиновена дъщеря. Еоворя сериозно, Мег. Хората в Уайнет ме подлагат на същински разпит всеки път щом си покажа носа навън.
Това едва ли би могло да се нарече нова информация, тъй като Мег се бе чувала с Луси по няколко пъти седмично, но
разбира се, телефонните разговори нямаше как да й покажат напрегнатите бръчици, които се бяха врязали сякаш за постоянно над свода на малкия нос на Луси. Мег подръпна една от сребърните си обици, която може да беше, а може и да не беше от епохата на древнокитайската династия Сун, в зависимост от това, дали можеше да се вярва на водача на рикша в Шанхай, от когото ги беше купила.
- Сигурна съм, че не се даваш току-така на добрите жители на Уайнет.
- Толкова е обезсърчаващо - каза Луси. - Опитват се да не го правят чак толкова явно, но не мога дори на улицата да изляза, без някой да ме спре, за да ме попита дали знам през коя година Тед е спечелил голф шампионата за аматьори или колко време е минало между бакалавърската и магистърската му степен, като уловката тук е, че е взел и двете едновременно.
Мег беше зарязала колежа, без да вземе дори една степен, така че идеята да защитиш две едновременно й се струваше повече от откачена. Разбира се, самата Луси също бе доста амбициозна.
- Просто изживяването да не ти се подмазват всички е ново за теб, това е всичко.
- О, повярвай ми, няма такава опасност. - Луси прибра кичур светлокестенява коса зад ухото си. - На едно парти миналата седмица някой ме попита, съвсем небрежно, сякаш всички водят подобни разговори, докато похапват сирене, дали знам какъв е коефициентът му на интелигентност, за което нямах и представа, но предположих, че и тя не знае, така че отговорих сто трийсет и осем. Обаче не... Оказа се, че съм направила огромна грешка. Очевидно последния път, когато се е тествал, резултатът му бил сто петдесет и едно. А според бармана тогава Тед бил болен от грип, иначе би се представил още по-добре.
На Мег й се искаше да попита приятелката си наистина ли е обмислила както трябва този брак, но за разлика от нея Луси никога не действаше импулсивно.
Двете се бяха запознали в колежа, когато Мег бе бунтарски настроена първокурсничка, а Луси - интелигентна, ала самотна второкурсничка. Тъй като и тя бе израснала с известни родители, Мег разбираше подозрителността на Луси към всяко ново приятелство, но постепенно двете се бяха сближили въпреки коренно различните си характери и Мег бързо бе успяла да забележи онова, което убягваше на другите. Скрита под твърдата решимост да не изложи по никакъв начин семейството си, у Луси се спотайваше истинска бунтарка. Не че някой би се досетил по външния й вид.
С деликатните си черти и гъсти мигли като на малко момиченце тя изглеждаше по-млада от своите трийсет и една години. Беше оставила лъскавата си кестенява коса да израсте и понякога я прибираше назад с кадифени ленти за коса, каквито Мег за нищо на света не би си сложила, така както не би облякла елегантната й бледосиня рокля по тялото, съчетана с черен рипсен колан. Вместо това Мег бе обвила дългото си слабо тяло в изобилие от лъскава коприна, която бе усукала и завързала на едното си рамо. Черни гладиаторски сандали (трийсет и девети номер) обгръщаха прасците й, а между гърдите й почиваше пищен медальон, който сама си бе направила от една старинна кутийка за бетелови орехи1, която си бе купила от един открит пазар в Централна Суматра. Беше допълнила вероятно фалшивите си обици от династията Сун с множество гривни, които бе купила за шест долара в „Ти Джей Макс"2 и бе украсила с африкански мъниста. Модата й беше в кръвта.