- Доминга, ела да видиш тази вана. На това в Мексико чисто ли му казвате?
Доминга, която пребиваваше незаконно в Щатите, нямаше как да възрази на Арлис, затова поклати глава.
- He. Muy sucia13
Мег ненавиждаше Арлис Хувър повече, отколкото бе ненавиждала когото и да било в живота си, с изключение може би наТед Бодин.
„По колко плащаш на камериерките си, Бърди? Седем, седем и петдесет на час?"
Не. Бърди им плащаше по десет и петдесет на час, както Тед несъмнено знаеше. На всички, освен на Мег.
Гърбът я болеше, коленете й туптяха, беше си порязала палеца на едно счупено огледало и беше гладна. През последната седмица се прехранваше с ментови бонбони и останалите от закуската в хотела мъфини, с които тайно я снабдяваше Карлос, служителят от поддръжката. Тези икономии обаче не можеха да компенсират грешката, която бе допуснала първата вечер, когато си взе стая в един евтин мотел, само за да осъзнае на следващата сутрин, че дори евтините мотели струват пари и че само за една нощ от стоте долара в портмонето й бяха останали петдесет. Оттогава спеше в колата си, която бе паркирала край кариерата за баластра, и чакаше Арлис да си тръгне след края на смяната, за да се изкъпе в някоя свободна стая.
Беше отвратително съществуване, но все още не беше вдигнала телефона си. Не беше опитала да се свърже отново с Дилън, нито пък с Клей. Не беше позвънила на Джорджи, Саша или Ейприл. И най-вече - когато родителите й се обадиха, не им спомена в каква ситуация се намира. Черпеше утеха от тази мисъл всеки път щом се наложеше да отпуши поредната воняща тоалетна или пък да извади поредното пенесто валмо косми от канала на някоя вана. След около седмица щеше да се махне от тук. А после? Нямаше представа.
Тъй като много скоро очакваха гости, пристигащи за голямо семейно тържество, Арлис не можеше да отдели твърде много време, за да тормози Мег.
- Обърни матрака, преди да смениш чаршафите, госпожице Филмова звезда. Освен това искам всички плъзгащи се врати на този етаж да бъдат измити. Да не съм намерила и един отпечатък от пръсти.
- Боиш се ФБР да не открие, че принадлежи на теб? - сладко попита Мег. - За какво всъщност те издирват?
Арлис направо откачаше всеки път когато Мег й отговореше. И този път осеяните й с вени бузи почервеняха от гняв.
- Достатъчно е да кажа само една дума на Бърди и ти отиваш зад решетките.
Може би, ала при положение че хотелът щеше да се напълни за уикенда, а камериерките не достигаха, Арлис не можеше да си позволи да я изгуби точно сега. Все пак най-добре да не прекалява.
Когато най-сетне остана сама, Мег се загледа с копнеж в блестящата вана. Предишната вечер Арлис бе останала до късно, за да провери списъка с наличните запаси, така че Мег не бе успяла да си вземе душ, а с всички заети стаи, изгледите за тази вечер също не бяха особено добри. Напомни си, че бе прекарвала дни наред по кални пътеки, без изобщо да се тревожи за удобствата на цивилизацията. Ала онова бяха екскурзии за удоволствие, не истинският й живот, макар че, поглеждайки назад сега, й се струваше, че някога те бяха едно и също.
Мъчеше се да обърне матрака, когато усети нечие присъствие. Приготви се за поредния сблъсък с Арлис, но на прага стоеше Тед Бодин.
Опрял рамо в касата на вратата, кръстосал глезени, той се чувстваше като у дома си в това място, на което беше крал. Ментовозелената униформа лепнеше по тялото й от пот и тя прокара ръка по челото си.
- Днес е щастливият ми ден. Посещение от Избрания. Скоро да си лекувал прокажени?
- Прекадено съм зает с хляба и рибите14.
Дори не се усмихна. Копеле. Един-два пъти тази седмица, докато оправяше пердетата или бършеше някой корниз с токсичните продукти, които хотелът настояваше да използва, Мег го беше забелязала навън. Кметството, както се оказваше, се помещаваше в същата сграда, в която и полицейският участък. Тази сутрин, застанала до един от прозорците на втория етаж, Мег с очите си го беше видяла как спира движението, за да помогне на някаква старица да пресече улицата. Забелязала бе също така доста млади жени да влизат в сградата през страничния вход, отвеждащ право в кметството. Може би отиваха там по работа. Много по-вероятно бе да е нещо лично.
Той кимна към матрака.
- Май имаш нужда от малко помощ?
Мег беше изтощена, а матракът беше тежък, така че тя преглътна гордостта си.
- Благодаря.
Той погледна към коридора зад себе си.
- Не. Не виждам никого.
Това, че беше паднала в капана на подигравките му, й даде силата да подпъхне рамо под долния ъгъл на матрака и да го повдигне.
- Какво искаш? - изпъшка тя.