- Просто те проверявам. Едно от задълженията ми като кмет е да се грижа скитниците да не нападат невинни граждани.
Мег още по-здраво заби рамо в матрака и отвърна с най-гадното, което можа да измисли:
- Луси ми праща есемеси. Досега изобщо не те е споменала. - Нито каквото ида било друго, просто едно-две изречения, че е добре и не й се говори. Мег повдигна матрака.
- Поздрави я от мен - каза той толкова нехайно, сякаш ставаше дума за някоя далечна братовчедка.
- Изобщо не те е грижа къде е, нали? - Мег повдигна матрака с още няколко сантиметра. - Добре ли е, или не? Може да са я отвлекли терористи.
Интересно, колко лесно един иначе добър човек като нея, можеше да стане направо гаден.
- Сигурен съм, че все някой щеше да го спомене.
Тя си пое дъх с усилие.
- Изглежда, на уж гигантския ти мозък му е убягнал фактът, че не аз съм отговорна за това, че Луси те заряза, така че защо реши да ме превърнеш в личната си боксова круша?
- Все върху някого трябва да изкарам безмерната си ярост. - Той отново кръстоса глезени.
- Жалък си.
Едва успя да изрече думите, когато изгуби равновесие и падна върху пружините на леглото. Матракът я захлупи.
Хладен въздух се плъзна по задната част на голите й бедра. Полата на униформата й се беше вдигнала, разкривайки съвършен изглед към яркожълтите й бикини, а вероятно и дракона, татуиран на хълбока й. Господ я беше наказал за грубостта й към неговото Съвършено творение, превръщайки я в голям матраков сандвич.
- Добре ли си там вътре? - дочу неясния му глас.
Матракът не помръдна.
Тя се заизвива, мъчейки се да се освободи, без да получи никаква помощ. Полата й се вдигна до кръста. Пропъждайки образа на жълти бикини и татуировка на дракон от ума си, Мег се зарече, че няма да позволи той да я види победена от някакъв си матрак. Борейки се за въздух, тя заби пръстите на краката си в килима и с едно последно извиване събори матрака на пода.
Тед подсвирна.
- По дяволите, ама че тежък кучи син.
Мег се изправи и придърпа полата си надолу.
- Ти пък откъде знаеш?
Той плъзна поглед по краката й и се усмихна.
- Просто предположение.
Мег се хвърли към ръба на матрака и незнайно как успя да обърне проклетото нещо и да го издърпа обратно върху пружините.
- Браво на теб - подхвърли Тед.
Тя отмахна кичур коса от очите си.
- Ти си отмъстителен, студенокръвен психар.
- Това беше грубо.
- Аз ли съм единствената, която прозира през маската ти на светец?
- Май да.
- Погледаш се само. Преди по-малко от две седмици Луси беше любовта на живота ти. Сега като че ли едва си спомняш името й.
Тя подритна матрака и го измести с няколко сантиметра напред.
- Времето лекува.
- Единайсет дни?
Той сви рамене и прекоси стаята, за да провери как е интернет връзката. Мег тръгна след него.
- Престани да си изкарваш за случилото се на мен. Не съм аз виновна, че Луси избяга.
Не беше напълно вярно, но в общи линии...
Той приклекна, за да огледа кабелите.
- Всичко беше наред, преди ти да се появиш.
- Само си мислиш, че е било.
Той върна жака на мястото му и се изправи.
- Ето как аз виждам нещата. По причини, които единствено ти знаеш (макар да се досещам какви са), си промила мозъка на една прекрасна жена, убеждавайки я да направи грешка, с която ще трябва да живее до края на дните си.
- Не беше грешка. Луси заслужава повече, отколкото беше готов да й дадеш.
- Нямаш представа какво бях готов да й дам - заяви той и се отправи към вратата.
- Не и необузданата си страст, това поне е сигурно.
- Стига си се преструвала, че знаеш за какво говориш.
Мег се втурна след него.
- Ако обичаше Луси така, както тя заслужава да бъде обичана, сега щеше да правиш всичко по силите си, за да я откриеш и да я убедиш да те приеме обратно. А аз нямам никакви тайни помисли. Интересува ме единствено щастието на Луси.
Той забави крачка и се обърна.
- И двамата знаем, че не е точно така.
От изпитателния начин, по който я гледаше, Мег изпита чувството, че разбира за нея нещо, което самата тя не знае. Ръцете й се свиха в юмруци до тялото.
- Смяташ, че е било от ревност? Това ли се опитваш да кажеш? Че нарочно съм решила да проваля сватбата й? Имам цял куп недостатъци, но не прецаквам приятелите си. Никога.
- Тогава защо прецака Луси?
Убийственото му несправедливо нападение я накара да потрепери от гняв.
- Махай се.
Той вече си тръгваше, но не и преди да изстреля един прощален куршум.
- Готиндракон.
Докато смяната й свърши, всички стаи в хотела бяха заети, така че беше невъзможно да си вземе душ. Карлос й беше откраднал един мъфин - единственото й ядене за деня. С изключение на Карлос, единственият друг човек, който не я мразеше, бе Хейли, осемнайсетгодишната дъщеря на Бърди Китъл, което беше учудващо, при положение че тя се водеше нещо като лична асистентка на Тед. Което, както Мег скоро разбра, означаваше, че от време на време изпълнява по някоя и друга задача за него.