Джорджи, Мег е. Аз съм недисциплинирана и безцелна и имам нужда да се грижиш за мен, защото не мога да го правя сама.
Една каравана мина покрай нея на път за града. Мег не бе в състояние да понесе мисълта да се върне при кариерата и да прекара още една нощ, мъчейки се да убеди сама себе си, че това е просто поредното приключение. Вярно, и преди бе спала на тъмни, страшни места, но само за няколко дена и винаги с дружелюбен водач наблизо и четиризвезден хотел, очакващ я в края на пътуването й. Ала сега наистина беше бездомна. Съвсем малко я делеше от това, да бута празна пазарска количка по улицата.
Искаше баща си. Искаше той да я прегърне силно и да й каже, че всичко ще бъде наред. Искаше майка й да я помилва по косата и да я увери, че в тъмното не се крият чудовища. Искаше да се сгуши в своята стара стая в къщата, в която никога не я бе свъртало.
Ала колкото и да я обичаха, родителите й никога не я бяха уважавали. Също като Дилън, Клей и чичо й Майкъл. А поискаше ли пари от Джорджи, приятелката й също щеше да се присъедини към този списък.
Мег се разплака. Големи, мекушави сълзи на самоотвращение към гладната, бездомна Мег Коранда, която се бе родила с всички възможни предимства на своя страна и въпреки това не бе успяла да постигне нищичко. Отби от пътя и спря на западналия паркинг пред крайпътно заведение със заковани прозорци. Трябваше да се обади на Джорджи сега, преди баща й да си спомни, че все още й плаща телефонната сметка, и да престане да го прави.
Прокара палец по бутоните и опита да си представи как ли се справя Луси. Тя също не се беше прибрала у дома. Какво ли бе измислила, за да се оправя, което убягваше на Мег?
Църковна камбана отбеляза, че е станало шест часът, и й напомни за къщата, която Тед беше подарил на Луси за сватбата. Един пикап с куче на платформата отзад мина по пътя покрай нея и телефонът се изплъзна между пръстите й. Църквата на Луси! Празна.
Спомни си, че докато отиваха натам, бяха минали покрай кънтри клуба, защото Луси й го беше посочила. Спомняше си и цял куп криволичещи улици и завои, но в Уайнет беше пълно със задни улици. По кои по-точно беше минала Луси?
Два часа по-късно, тъкмо когато се канеше да се откаже, Мег откри онова, което търсеше.
6.
Старата дървена църква се издигаше на едно възвишение в края на чакълена алея. Фаровете на Мег осветиха четвъртитата бяла камбанария точно над главния вход. В тъмното не можеше да види обраслото с трева гробище от дясната страна, но знаеше, че е там. Помнеше също така, че Луси бе взела ключа от скривалището му в подножието на стъпалата. Насочи фаровете на колата към предната част на сградата и започна да опипва камъните и храсталаците. Камъчетата се впиваха в коленете й, издраска кокалчетата си, но така и не намираше ключ. Да счупи някой от прозорците, й се струваше светотатство, но трябваше да влезе.
В лъча на фаровете тялото й хвърляше гротескна сянка върху простичката дървена фасада. Когато се обърна към колата, под един храст видя грубо издялана каменна жаба. Вдигна я и откри ключа отдолу. Пъхна го дълбоко в джоба си, за да е на сигурно място, паркира ръждомобила, извади куфара си и изкачи петте дървени стъпала.
Според Луси лютераните изоставили малката селска църквица през шейсетте години. От двете страни на двукрилата врата имаше по един сводест прозорец. Ключът се завъртя леко в ключалката. Въздухът вътре беше застоял и горещ. Когато бе дошла тук предишния път, вътрешността на църквата беше окъпана от слънчева светлина, ала сега мракът й напомняше за всички филми на ужасите, които беше гледала някога. Затърси опипом ключ за осветлението, надявайки се електричеството да не е изключено. Като по магия, два бели стенни аплика се събудиха за живот. Не можеше да ги остави запалени прекадено дълго, за да не ги забележи някой... само толкова, колкото да се огледа наоколо. Пусна куфара на пода и заключи зад себе си.
Пейките бяха изнесени, оставяйки празно, кънтящо пространство. Онези, които бяха построили църквата, очевидно не вярваха в украсата. Не, никакви стъклописи по прозорците, високи сводове и внушителни каменни колони за строгите лютерани. Помещението беше тясно, едва ли бе широко повече от девет метра, с изтъркани чамови дъски на пода и два вентилатора, висящи от простичкия таван от релефни метални плочки. Пет дълга полукръгли прозореца се издигаха на всяка от стените. Строго стълбище отвеждаше до галерията за хора в задната част - единственото разточителство, което строителите на църквата си бяха позволили.
Луси бе споменала, че Тед бе живял тук известно време, докато къщата му стане готова, ала каквито и мебели да си бе донесъл, вече ги нямаше. Останало бе единствено грозно кресло, част от пълнежа на който стърчеше през една дупка в кафявата му тапицерия, както и черна метална кушетка, която Мег откри в галерията. Луси бе възнамерявала да обзаведе помещението с уютни места за сядане и боядисани масички и да го украси с фолклорни мотиви. Единственото, за което Мег я беше грижа в този момент, бе дали има течаща вода.