Гуменките й изскърцаха по стария чамов под, докато отиваше към малката врата вдясно от онова, което някога е било олтарът. Зад вратата откри миниатюрна стаичка, която служеше едновременно за кухня и склад. Прастар, беззвучен хладилник, от онези със заоблените ръбове, почиваше до малък страничен прозорец. Имаше също така старомодна емайлирана печка с четири котлона, метален шкаф и порцеланов умивалник. Перпендикулярно на задната врата, друга врата отвеждаше в баня, по-модерна от всичко друго наоколо - с тоалетна, бял умивалник и помещение за душ. Мег се взря в Х-образните порцеланови кранчета и бавно, изпълнена с надежда, завъртя едното от тях.
От главата на душа рукна чиста вода. Толкова елементарно. Толкова разкошно.
Не я беше грижа, че няма топла вода. За броени минути донесе куфара си, съблече се, грабна шампоана и сапуна, които беше задигнала от хотела, и се пъхна под душа. Ахна, когато студената струя я обля. Никога вече нямаше да приеме този лукс за даденост.
След като се подсуши, завърза копринената рокля, която бе носила на предсватбената вечеря, под ръцете си. Тъкмо беше намерила в металния шкаф неотворена кутия със солени бисквити и шест консерви с доматена супа, когато телефонът й иззвъня. Вдигна и чу познат глас.
- Мег?
Мег остави кутията със супа настрани.
- Луси? Миличка, добре ли си? - Бяха минали близо две седмици от нощта, в която Луси бе избягала, и последния път, когато двете се бяха чули.
- Добре съм - отвърна приятелката й.
- Защо шепнеш?
- Защото... - Пауза. - Ще бъда ли... ами... истинска развратница, ако преспя с някого сега? Имам предвид, след около десет минути?
Мег изпъна гръб.
- Не знам. Може би.
- И аз така си помислих.
- Харесваш ли го?
- Може да се каже. Не е Тед Бодин, но...
- Тогава определено трябва да преспиш с него. - Думите на Мег прозвучаха по-твърдо, отколкото бе възнамерявала, но Луси не забеляза.
- Иска ми се, но...
- Бъди развратница. Ще ти се отрази добре.
- Предполагам, че ако наистина исках да ме разубедят, щях да се обадя на някой друг.
- Това трябва да ти говори много.
- Права си. - Мег чу звук от спиране на чешма. - Трябва да вървя - каза тя припряно. - Ще ти се обадя, когато мога. Обичам те.
Беше прозвучала изтощено, но и развълнувано. Размишлявайки върху разговора им, Мег довърши една чиния със супа. Може би в крайна сметка всичко щеше да свърши добре. Поне за Луси.
Въздъхна и изми тенджерката, след което изпра мръсните си дрехи с препарата за съдове, който откри под мивката, насред цял куп миши изпражнения. На сутринта щеше да се наложи да заличи всички следи, че е била тук, да си събере нещата и да ги отнесе в колата, в случай че Тед реши да намине. Ала засега имаше храна, подслон и течаща вода. Беше си спечелила малко време.
Следващите две седмици бяха най-ужасните в живота й. Докато Арлис правеше дните й все по-отвратителни, Мег си мечтаеше да се върне в Лос Анджелис, ала дори да можеше да го направи, нямаше къде да отседне. Не можеше да отиде при родителите си, чиято лекция на тема строга любов се беше запечатала в паметта й. Не можеше да отиде и при приятелките си, които до една имаха семейства, така че можеше да пренощува у тях, но не и да им гостува по-дълго. Когато Бърда с видима неохота я уведоми, че най-сетне е изплатила дълга си, Мег изпита единствено отчаяние. Не можеше да напусне хотела, преда да си е намерила друг източник на прихода, не можеше да си тръгне и от града, не и докато църквата на Луси бе единственият й подслон. Трябваше да си намери друга работа в Уайнет. За предпочитане такава, в която да получава бакшиши на ръка.
Предложи услугите си като сервитьорка в „Роустабаут", долнопробното заведение, където се събираха местните.
- Ти прецака сватбата на Тед - заяви собственикът - и се опита да завлечеш Бърди. Защо да те наемам?
Е, дотук с „Роустабаут".
През следващите няколко дни Мег мина през всички барове и ресторанти в града, ала никой от тях не търсеше служители. Или поне не търсеше нея. Запасите й от храна бяха несъществуващи, зареждаше едва по десетина литра бензин наведнъж, а скоро щеше дай се наложи да си купи тампони. Нуждаеше се от кеш, и то незабавно.
Докато махаше поредното отвратително валмо косми от поредната отвратителна вана, си помисли колко пъти бе забравяла да остави бакшиш на камериерките, почистващи хотелските й стаи след нея. Досега всичко, което бе събрала от бакшиши, бяха някакви си мижави двайсет и осем долара. Щяха да са повече, ако Арлис не притежаваше плашещата способност безпогрешно да си набелязва гостите, които бе най-вероятно да проявят щедрост, и първа да провери стаите им. Наближаващият уикенд може и да се окажеше печеливш, ако Мег успееше да измисли как да я надхитри.