Кени Травълър, бившият главен шафер на Тед, организираше събиране за голф за приятелите си, които щяха да дойдат от всички краища на страната и да отседнат в хотела. Мег може и да ненавиждаше голфа заради начина, по който гълташе природни ресурси, но от почитателите му можеха да бъдат изкарани пари и тя прекара целия четвъртък, мислейки как да припечели нещо от уикенда. До вечерта вече имаше план. Той включваше разход, който едва можеше да си позволи, ала тя си заповяда да мине през супермаркета след работа и да инвестира двайсет долара от мижавата си заплата в непосредственото си бъдеще.
На следващия ден изчака голфърите да започнат да се прибират от петъчната си игра и докато Арлис не гледаше, грабна няколко хавлии и започна да чука по вратите.
- Добър ден, господин Самюълс. - Мег си лепна широка усмивка за пред сивокосия мъж, който й отвори. - Помислих си, че може да поискате допълнителни хавлии. Навън е толкова горещо. - Тя постави едно от скъпоценните десертчета, които беше купила предишната вечер. - Надявам се, че сте имали хубав мач, но ето нещо сладичко, в случай че не сте. Поздрав от мен.
- Благодаря, миличка. Това е много мило. - Господин Самюълс извади щипката си за пари и отдели една петдоларова банкнота.
Докато си тръгне от хотела тази вечер, Мег бе изкарала четиресет долара. Гордееше се със себе си така, сякаш беше спечелила първия си милион. Но ако възнамеряваше да повтори успеха си и на следващия ден, щеше да се наложи да измисли нещо друго, което изискваше още един малък разход.
- По дяволите, не съм ял такъв от години - каза господин Самюълс, когато отвори вратата в събота следобед.
- Домашно приготвен. - Мег го дари с най-широката си и очарователна усмивка, докато му подаваше чистите хавлии, заедно с ецно от индивидуално опакованите десертчета „Райе Криспис"15, които бе правила до след полунощ предишната вечер. Би било по-добре, ако бяха курабии, но кулинарните й умения бяха ограничени. - Ще ми се само да беше студена бира - добави тя. - Наистина оценяваме, че всички сте отседнали тук.
Този път получи десетачка.
Арлис, която вече бе станала подозрителна заради намаляващите хавлии, на два пъти едва не я залови, но Мег успя да й се изплъзне и докато отиваше към апартамента на третия етаж, в който беше настанен някой си Декстър О'Конър, 'джобът на униформата й бе приятно пълен. Предишния ден господин О'Конър не си беше в стаята, но днес вратата отвори висока, поразително красива жена, увита в един от меките халати на хотела. Дори и току-що излязла от банята, без никакъв грим и с мокри кичури коса, полепнали по шията й, тя изглеждаше безупречно - висока и стройна, с яркозелени очи и огромни диамантени обици в ушите. Изобщо не приличаше на Декстър. Нито пък мъжът, когото Мег зърна над рамото й.
Събул обувките си и с бира в ръка, в голямото кресло в стаята седеше Тед Бодин. Нещо прещрака в ума на Мег и тя разпозна в лицето на брюнетката жената, която Тед бе целунал на бензиностанцията преди няколко седмици.
- О, чудесно. Допълнителни хавлии. - Огромна сватбена халка с диаманти проблясна, когато тя посегна да вземе пакетчето върху хавлията. - И домашно приготвено десертче „Райе Криспис"! Виж, Теди! Откога не си ял такова?
- Не бих могъл да кажа, че си спомням - отвърна Теди.
Жената пъхна хавлиите под мишница и разви найлоновата
опаковка.
- Обожавам ги. Ще й дадеш ли десетачка?
Той не помръдна.
- Тъкмо ги свърших. Както и всичките си пари.
- Изчакай малко. - Жената се обърна, вероятно за да вземе портмонето си, но само след миг отново се обърна към нея. - Господи! - Тя изпусна кърпите. - Ти си тази, която провали сватбата! Не те познах в униформа.
Тед се надигна от креслото и дойде до вратата.
- Продаваш сладкиши без разрешително, а, Мег? Това е в груб разрез с правилата на града.
- Това са подаръци, господин кмете.
- Бърди и Арлис знаят ли за твоите подаръци?
Брюнетката се изстъпи пред него.
- Забрави това. - Зелените й очи проблясваха от вълнение. - Тази, която провали сватбата. Направо не мога да повярвам. Заповядай, влез. Имам някои въпроси за теб. - Тя отвори вратата докрай и подръпна Мег за ръката. - Искам да чуя защо точно реши, че госпожица Как-й-беше-името е толкова неподходяща за Теди.