„И се предава по криволичещ път", както бе отбелязал чичо й, прочут нюйоркски дизайнер.
Луси докосна скромната си перлена огърлица.
- Тед е... Той е най-сполучливият опит на Вселената да съзт даде съвършения мъж. Кой младоженец подарява на булката си църква?
- Трябва да призная, че е впечатляващо.
По-рано същия ден Луси бе завела приятелката си да види изоставената дървена църква, сгушена в края на една тясна уличка в покрайнините на града. Тед я беше купил, за да попречи да бъде съборена, след което се бе настанил в нея за няколко месеца, докато строяха къщата, в която живееше сега. Въпреки че в момента бе празна, църквата бе очарователна стара постройка и на Мег не й беше трудно да разбере защо Луси толкова я харесва.
- Каза, че всяка омъжена жена се нуждае от място, което да е само нейно, за да не полудее. Можеш ли да си представиш нещо по-мило?
Самата Мег имаше доста по-цинично обяснение. Каква по-добра стратегия за един заможен женен мъж, ако възнамеряваше да направи подобно местенце и за себе си?
- Направо невероятно - отвърна тя. - Нямам търпение да се запозная с него.
И тя прокле поредицата от лични и финансови кризи, които й бяха попречили да се метне на самолета още преди месеци, за да се запознае с годеника на Луси. Обстоятелствата обаче се бяха стекли така, че бе пропуснала моминското парти на приятелката си и се бе видяла принудена да пристигне от Лос Анджелис в раздрънканата таратайка, която бе купила от градинаря на родителите си.
Луси въздъхна и се настани на дивана до Мег.
- Докато двамата с Тед живеем в Уайнет, никога няма да съм достатъчно добра.
Мег повече не можеше да се сдържа и я прегърна.
- Ти се справяш съвършено с абсолютно всичко в живота си. Собственоръчно спаси себе си и сестра си от детство в приемни домове. Без проблем свикна с живота в Белия дом. А що се отнася до интелекта ти... имаш магистърска степен.
Луси скочи от дивана.
- Която получих едва след като взех бакалавърска степен.
Мег не обърна внимание на това откачено изказване.
- Работата ти в помощ на децата е променила много животи и според мен това струва повече, отколкото един астрономично висок коефициент на интелигентност.
Луси въздъхна.
- Обичам го, но понякога...
- Какво?
Луси размаха ръката си с бледорозов маникюр, който рязко контрастираше с изумруденозеления лак на Мег.
- Нищо сериозно. Просто предсватбена треска. Няма значение.
Тревогата на Мег се усили.
- Луси, дванайсет години сме най-добри приятелки. Всяка от нас знае най-съкровените тайни на другата. Ако нещо не е наред...
- Не може да се каже точно, че не е наред. Просто съм нервна заради сватбата и цялото внимание, което привлича. Пресата е навсякъде. - Луси приседна на ръба на леглото и стисна една възглавница пред гърдите си, както правеше в колежа, когато нещо я е разстроило. - Само че... Ами ако е прекадено добър за мен? Аз съм умна, но той е по-умен. Аз съм хубава, но той е смайващо красив. Аз се опитвам да бъда добър човек, но той на практика е светец.
Мег си заповяда да потисне бързо надигащия се у нея гняв.
- Промили са ти мозъка.
- И тримата сме отраснали с известни родители. Ти, аз и Тед... Ала Тед е натрупал свое собствено състояние.
- Не е справедливо да правиш подобно сравнение. Ти работиш в благотворителна организация, което едва ли може да се нарече стартова площадка за мултимилионери. - Въпреки това Луси изкарваше достатъчно, за да се издържа, нещо, което Мег никога не бе успяла да постигне. Тя бе прекадено заета да пътува по целия свят под предлог, че изучава природозащитните им проблеми и се запознава с местните занаяти, ала всъщност просто се забавляваше. Обичаше родителите си, но не и начина, по който бяха спрели издръжката й. И защо точно сега? Може би ако го бяха направили, когато навърши двайсет и една, а не трийсет години, нямаше да се чувства такава неудачница.
Луси подпря малката си брадичка на ръба на възглавницата, така че материята се набръчка около бузите й.
- Родителите ми го боготворят, а ти знаеш как се държат обикновено с мъжете, с които излизам.
- С далеч по-малко неприкрита враждебност, отколкото моите родители към онези, с които излизам аз.
- То е, защото ти излизаш с първокласни загубеняци.
На това Мег нямаше какво да възрази. Последните в този списък от загубеняци бяха шизоиден сърфист, с когото се беше запознала в Индонезия, и австралийски инструктор по рафтинг, който имаше сериозни проблеми с овладяването на гнева си. Някои жени се учеха от грешките си. Очевидно Мег не беше една от тях.