Луси метна възглавницата настрани.
- Тед е натрупал състоянието си, когато бил на двайсет и шест години, като изобретил някакъв гениален софтуер, който помага на населените места да пестят електричество. Голяма стъпка напред към изграждането на национално ефективно електроснабдяване. И сега може да си избира консултантски проекти по свой вкус. Когато си е вкъщи, кара стар пикал с водородна горивна клетка, която сам си е направил, както и захранвана от слънцето климатична система, и още цял куп неща, които не разбирам. Имаш ли представа колко патента притежава? Не? Е, аз също не знам, но съм сигурна, че и последният продавач в хранителен магазин в града го знае. А най-лошото от всичко е, че нищо не го ядосва. Нищичко!
- Звучи, сякаш е самият Исус Христос. Само дето е богат и сексапилен.
- Внимавай, Мег. В този град шеги по адрес на Исус Христос могат да ти докарат куршум. Никога не си виждала толкова много въоръжени вярващи. - Разтревоженото изражение на Луси говореше, че самата тя се бои да не я застрелят.
Много скоро трябваше да тръгват, за да отидат на сватбената репетиция, и Мег нямаше време да бъде деликатна.
- Ами сексуалният ви живот? Ужасно си стисната откъм подробности, ако не се брои онзи глупав тримесечен мораториум, който ти си наложила.
- Искам първата ни брачна нощ да бъде специална. Луси прехапа долната си устна. - Той е най-невероятният любовник, когото някога съм имала.
- Списъкът ти за сравнение не е особено дълъг.
- Теди е легендарен. Не ме питай откъде знам. Мечтата на всяка жена. Абсолютно неегоистичен. Романтичен. Сякаш знае какво иска една жена, още преди самата тя да го е разбрала. - Луси въздъхна. - И е мой. За цял живот.
Изобщо не прозвуча толкова щастлива, колкото би трябвало. Мег подви колене под себе си.
- Все трябва да има поне един недостатък.
- Нищичко.
- Носи бейзболна шапка с козирката назад. Събужда се с лош дъх. Тайно си пада по Кид Рок3. Не може да няма все нещо.
- Ами... - По лицето на Луси се изписа безпомощност. - Той е съвършен. Това е недостатъкът му.
И тогава Мег разбра. Луси не можеше да рискува да разочарова хората, които обичаше, а сега бъдещият й съпруг се бе превърнал в поредния човек, за когото трябваше да се окаже достойна.
Майката на Луси, някогашен президент на Съединените щата, избра точно този момент, за да надникне в стаята.
- Време е да вървим.
Мег скочи от дивана. Въпреки че бе отраснала, заобиколена от знаменитости, и досега не бе успяла да се отърси напълно от страхопочитанието, с което я изпълваше президент Корнелия Кейс Джорик.
Спокойните аристократични черти на Нийли Джорик, медночервената коса и дизайнерските й костюми бяха известни на всички от купища фотографии, ала малко от тях показваха истинската личност зад значката с американския флаг на ревера, многоликата жена, която веднъж се бе измъкнала от Белия дом, за да се впусне в приключение, отвело я до Луси и сестра й Трейси, както и до обичния й съпруг, журналиста Мат Джорик.
Очите на Нийли се спряха върху тях.
- Да ви видя заедно... Сякаш едва вчера бяхте в колежа. - Сантиментални сълзи омекотиха стоманените сини очи на жената, която някога бе стояла начело на Съединените щати. - Мег, ти винаги си била толкова добра приятелка на Луси.
- Все някой трябваше да бъде.
Нийли Джорик се усмихна.
- Съжалявам, че родителите ти не могат да присъстват.
Мег обаче не съжаляваше.
- Не понасят да бъдат далеч един от друг, а това е единственият период, в който мама можа да се измъкне от работа, за да се присъедини към татко, докато той е на снимки в Китай.
- Нямам търпение да видя последния му филм. Толкова е непредсказуем.
- Сигурна съм, че биха искали да присъстват на сватбата - отвърна Мег. - Особено мама. Знаеш какви са чувствата й към Луси.
- Същите, като моите към теб - каза Нийли Джорик, което бе прекалено мило, тъй като в сравнение с Луси, Мег се бе оказала истинско разочарование. Сега обаче не беше моментът да се отдава на мисли за миналите си провали и плашещото си бъдеще. Не, сега трябваше сериозно да обмисли засилващото се убеждение, че най-добрата й приятелка е на път да извърши най-голямата грешка в живота си.
Луси беше решила да има само четири шаферки - трите си сестри и Мег. Бяха се събрали пред олтара, докато чакаха пристигането на младоженеца и неговите родители. Холи и Шарлот, биологическите дъщери на Мат и Нийли, бяха застанали до родителите си, заедно с Трейси, осемнайсетгодишната полусестра на Луси, и Андре, техния осиновен тъмнокож брат. В популярната си колона във вестника Мат бе написал: „Ако семействата имаха породи, нашето би било смесена американска". Мег усети как гърлото й се свива. Колкото и непълноценна да я караха да се чувства нейните братя, в този момент те й липсваха.