— И така… — Корелос извади пура от джобчето на красиво избродираната си мексиканска риза, отхапа крайчеца й и я запали с тежка метална запалка „Зипо“. — Ето ни и нас двамата — ловецът и жертвата му. — Той издуха облак ароматен дим. — Само че кой от нас е ловецът и кой е жертвата, питам се аз.
Борн го огледа внимателно.
— Странно. Изобщо не ми приличаш на затворник.
По лицето на Корелос се изписа усмивка и той махна с ръка.
— Само защото приятелите ми от ФАРК4 бяха така добри да ме измъкнат от „Ла Модело“.
— Интересно — каза Борн, — стоя пред един от най-могъщите наркотрафиканти в Латинска Америка.
— В света — поправи го Корелос с вдигната пура.
— Но той е едновременно ляв революционер и десен капиталист. Нещо не разбирам.
— Какво има за разбиране? — сви рамене Корелос. — ФАРК мрази правителството. Аз също. Имаме споразумение. От време на време си правим взаимни услуги, от което онези задници в правителството само страдат. Иначе стоим настрана едни от други. — Той издуха нов облак дим. — Става дума за бизнес. Няма нищо общо с идеологията. Аз правя пари. Не ми пука за ничии идеи. Но да караме по същество. — Корелос се наведе, подпрян с ръце на коленете си, и лицето му се озова точно срещу това на Борн. — Кой ви изпрати да ме убиете, сеньор? Някой от враговете ми, нали?
Този мъж представляваше заплаха за Мойра и приятелката й Беренгария. На Пукет Мойра го беше помолила да открие Корелос и да го премахне. Мойра никога не го бе молила за нищо досега, така че очевидно беше важно, въпрос на живот и смърт.
— Откъде разбра, че идвам да те очистя? — попита Борн.
— Това тук е Колумбия, мой човек. Нищо не може да остане скрито от мен.
Имаше и друга причина, поради която не се беше поколебал. Драматичната му среща с Леонид Аркадин го беше накарала да осъзнае нещо за себе си — че трудно понася онези мрачни, самотни моменти на бездействие между две мисии, когато светът сякаш спира на едно място, а той наблюдава отстрани сватби, дипломирания и погребения и не изпитва нищо. А също и че се чувства най-жив, когато най-после се впусне в акция, а тялото и мозъкът му са напрегнати до краен предел, на ръба между живота и смъртта.
— Е? — попита Корелос, почти опрял нос в носа на Борн. — Имаш ли нещо да ми кажеш?
Борн му разби носа с чело. Със задоволство чу как хрущялът изпука и като измъкна ръцете си от тайно прерязаната връв, сграбчи Корелос, обърна го като щит с гръб към себе си и обгърна гърлото му с лакът.
Насреща му моментално изникнаха пушки, но никой не предприе нищо. После на сцената се появи друг мъж.
— Идеята не е много добра — обърна се той към Борн.
Борн затегна хватката си.
— Особено за сеньор Корелос.
Новодошлият беше едър, добре сложен мъж, с кафеникава кожа и очи, черни като дъното на кладенец, тъмни, буйни къдрици и дълга, също толкова къдрава, гъста брада като на древен персиец. Излъчваше някаква особена енергия, която подейства дори на Борн. Въпреки че беше по-стар от снимката, на която го беше видял за пръв път преди години, Борн го разпозна.
— Джалал Есай — каза той. — Чудя се какво правите в компанията на тези наркотрафиканти. Нима „Северий Домна“ вече се занимава с контрабанда на кокаин и хероин?
— Трябва да си поговорим само двамата.
— Съмнявам се, че ще можем.
— Господин Борн — бавно и отчетливо произнесе Есай. — Аз убих Фредерик Уилърд.
— И защо ми го казвате?
— Не мисля, че вие и господин Уилърд бяхте на една и съща страна. Не и след като той вложи толкова време и усилия да ви настрои един срещу друг с Леонид Аркадин. — Есай махна с ръка. — Не това обаче бе причината да го убия — беше сключил сделка с Бенджамин Ел-Ариан, върховния глава на „Северий Домна“.
— Трудно ми е да го повярвам.
— И въпреки всичко е вярно. Виждате ли, и Уилърд, също като бившия ви шеф от „Тредстоун“ Александър Конклин, се опитваше да се докопа до златото на цар Соломон. Продаде душата си на Ел-Ариан, само и само да се добере до частица от него.
— И това ми го казва член на „Северий Домна“?
На лицето на Есай се изписа усмивка.
— Бях. Когато Конклин ви изпрати да проникнете в дома ми. Но това беше толкова отдавна.
— А сега…
— Сега Бенджамин Ел-Ариан и „Северий Домна“ са ми заклети врагове. — Той се усмихна заговорнически. — Както виждате, все пак има доста неща, за които можем да си поговорим.
4
Fuerzas Armadas Revolucionarias de Colombia — Революционни въоръжени сили на Колумбия. — Бел.прев.