Есай дочу щракането на метал, досети се, че това е сгъваемият нож на Етана, и заби лакът в корема му. Видя как острието, тънко и смъртоносно на вид, проблесна на лунната светлина, докато противникът му замахва срещу него. Ударът обаче не попадна в целта. Върхът на ножа само разпра ризата и кожата му под нея го защипа, сякаш по нея се разхождат мравки.
Отблъсна го и се опита да се освободи, за да използва пистолета си и да сложи край на схватката, но Етана го хвана с една ръка и не му даде възможност да се възползва от него. В ръкопашния бой ножът е за предпочитане. Ако го насочиш правилно, можеш да нанесе повече вреда, отколкото с петминутно бъхтене с юмруци.
Есай удари Етана през устата. Устните му се разцепиха, потече му кръв и оцвети в яркочервено зъбите му. Той я изплю в очите на Есай, който залитна, после отново замахна с ножа. Есай усети парването на острието и вътрешно изохка. Опита се да го фрасне пак по устата, но не успя и го удари по бузата.
Етана падна, събаряйки Есай със себе си. Бедрото на Есай закачи нощната масичка и лампата се наклони към него. Той я сграбчи и удари с основата й по ръката на Етана. Ножът се търколи на пода и спря в килима до леглото. Етана завъртя Есай около себе си и като удари ръката му в стената, се опита да му вземе пистолета, но Есай го удари с лакът в ребрата.
Двамата мъже залитнаха назад и паднаха заедно на пода. Пистолетът изгърмя върху дъските и куршумът се заби в тавана. Етана си удари главата в рамката на леглото и Есай започна да му нанася серия удари, ту отляво, ту отдясно по главата, докато накрая тялото на противника му не се отпусна. С ъгълчето на очите си Есай видя ножа, блъсна Етана настрана и се протегна да го сграбчи, но междувременно получи карате удар отзад по врата, Етана сграбчи ножа, дръпна главата му назад и преряза от край до край врата на Есай.
По мокета на хотелската стая сенките и светлината се редуваха точно според движението на колите на улицата отвън. Маги се намираше в стаята, където се предполагаше да доведе Кристофър. С едната ръка докосваше слепоочието си, а другата висеше до тялото й. Мислено преброи обективите на миниатюрните камери — на бара, при телевизора, в ъгъла между тавана и стената. Даже в банята имаше камера, скрита на стратегическо място. Микрофоните щяха да се задействат от първата произнесена дума. Стаята беше наета чрез едно от многото подразделения на „Северий Домна“ за месец. Още на следващия ден трима техници прекараха няколко часа в нея, като внимателно инсталираха електронното оборудване, а после замазаха следите с гипс и боя.
Чувстваше се самотна в празната стая, сякаш липсва част от тялото й. С толкова внимание бяха подготвили тази стая, а сега тя я мразеше с цялата си душа. Вече не беше същата жена, която пристигна във Вашингтон, за да съсипе Кристофър. Промяната се беше случила като с магическа пръчка за една нощ и още не можеше да я проумее. Тя седна на леглото с глава, заровена в ръцете, обградена от шарещите из стаята отблясъци от фаровете отвън.
Разполагаше с по-малко от двадесет часа да примами Кристофър тук, да го прелъсти и да го въвлече в компрометиращи пози и изказвания. Преди седмици планът й изглеждаше великолепен и забавен. За разлика от други страни, където организацията се беше настанила успешно с политически и финансови средства, в САЩ това се беше оказало по-трудно заради огромната площ, разнородното население и устойчивия му нрав. Сред развитите нации Америка единствена имаше добра система за контрол и поддържане на баланса, която не се повлияваше от машинациите дори на висшия ешелон в „Северий Домна“.
Тя беше против подкопаването на американската валута чрез борсови игри на световния пазар на злато, какъвто беше планът на организацията, докато Джейсън Борн не го осуети преди една година. Трябваше обаче да признае, че изборът на нова цел — мината в Индиго Ридж и огромните запаси на редки земни минерали там — беше великолепен. Членовете на „Северий Домна“ от китайското подразделение успешно бяха прекратили износа на минералите и сега изпълнението на военните поръчки за най-съвременните оръжия беше преустановено. Първата фаза беше завършила. Втората фаза бе доста по-трудна за изпълнение и имаше пряко отношение към мината в Индиго Ридж. Чрез агентите си в Америка организацията беше получила предварително информация за намеренията на правителството отново да я отвори и да пусне акции на пазара. Предполагаше се, че охраната й ще бъде първата по важност задача за президента. Бенджамин Ел-Ариан беше съставил списък на хората, които имаше шанс да бъдат посочени да я оглавят. Маги беше видяла изненадващо краткия списък, в който имаше само три имена — Брад Финдли, министър на вътрешната сигурност, М. Еръл Данзигер, директор на ЦРУ, и Кристофър. Данзигер беше аут според Бенджамин, тъй като ведомството му не се занимаваше с операции на територията на САЩ. Очевидният избор беше Финдли, но Ел-Ариан знаеше, че президентът има най-голямо доверие в Кристофър. Според него поради високата отговорност на задачата изборът на Хендрикс беше предрешен въпрос. Ето защо бяха нарочили Кристофър за жертва. Идеята беше да се предизвика скандал, който да провали мерките по охраната и същевременно да отвлече вниманието на ключовите лица от Индиго Ридж, докато „Северий Домна“ не завърши втората фаза от плана.