Тя се покашля.
— Дайте ми два часа. Мога да накарам Хендрикс да прекрати разследването.
Ел-Ариан не си направи труда да попита как смята да го направи.
— Твърде късно е. Маркс е открил нещо. Погрижихме се за него, но все пак остава шефът му.
Маги притисна чело към стъклото с надеждата то да охлади горещината в тялото й.
— Нали не очаквате да го убия?
— Очаквам да изпълниш заповедите. — Гласът на Бенджамин се завря като стършел в ухото й.
— Той е министър на отбраната, Бенджамин.
— Използвай въображението си, но го направи — нареди й Ел-Ариан.
Настъпи мълчание, по време на което тя усещаше как кръвта пулсира в ушите й.
— Там лиси?
— Да — едва доловимо отвърна тя.
— Знаеш, че има само един начин да го извършиш.
Имаше чувството, че ще спре да диша.
— Скара, още преди да тръгнеш, беше наясно докъде може да се наложи да стигнеш.
Тя затвори очи и си наложи да остане спокойна, но гласът й все пак едва доловимо трепна, когато каза:
— Така е.
— Е, добре тогава. — Думите на Ел-Ариан се забиха като жило в ушите й. — Считай, че мисията ти вече включва при нужда и самоубийство.
Борн чу сподавените звуци и веднага ги определи като изстрел от пистолет със заглушител. Надникна през прозореца на Кая и видя как Марлон Етана изскача от прозореца на стаята му, шмугва се през палмите и се прехвърля през ниския зид. Борн отвори прозореца и изскочи навън. Избра по-кратък път до оградата, прехвърли се от другата й страна и го догони в рамките на сто метра.
Паднаха заедно на земята и се претърколиха. Борн го удари пръв, но Етана успя да се претърколи настрана и да се изправи на крака. Той хукна да бяга, а Борн го последва през палмовата горичка до крайбрежния път. Прекоси го, провирайки се през летящите мотори, и се насочи към района на пристанището.
Етана се вмъкна в някаква кораборемонтна работилница, взе едно шило и го хвърли зад себе си. Борн се наведе, но продължи след него. Прехвърли се през корпуса на лодка, обърната за намазване с катран, грабна еднометрово парче дърво, хвърли го като копие и улучи Етана в лявото рамо. Той се завъртя, олюлявайки се, около оста си и размаха ръце, за да запази равновесие. Удари се в стената и това му помогна да остане на крака. Продължи, залитайки, напред към другия изход на работилницата и излезе под обсипаното със звезди небе.
Отдясно ги заобикаляше водната шир, накъдрена под лунната светлина, а отляво — вълноломът. Етана тръгна наляво с надеждата да се покатери по него, но Борн му пресече пътя и го накара да тръгне в обратната посока, към кейовете с лодките.
Етана изтича по един от дългите кейове, от двете страни, на който бяха закотвени лодки. Борн почваше да го настига. Беглецът го забеляза, скочи в една от яхтите и се скри в кабината й. Вместо да го последва, Борн отиде на бегом до съседната яхта и скочи в нея точно когато Етана се появи с „Таурус РТ145 Милениум“ в ръка и се огледа озадачено, когато не го намери, където очакваше.
Фарове осветяваха пристанището и посочваха на Борн пътя, по който да мине. Приведен, той притича до десния борд и се прехвърли със скок на яхтата на Етана, който веднага се появи, очевидно усетил лекото разклащане.
Двамата мъже се задебнаха, използвайки формата на яхтата за прикритие. Борн се показа за миг и Етана стреля по него, като по този начин издаде местонахождението си. Борн се сви на две, скочи върху кабинката, претърколи се по нея и се стовари върху Етана. Таурусът гръмна и вторият удар на Борн запрати оръжието по палубата.
Етана заби юмрука си в лицето му и от устата му бликна кръв. След това го удари силно в бъбреците и Борн падна, превивайки се от болка. Етана се извърна, взе пистолета, но в този момент получи убийствен удар по носа. Залитна назад с опръскано от кръв лице, но все пак успя да насочи тауруса, ала преди да има време да натисне спусъка, Борн заби пръстите си в точката точно под гръдната му кост.
Етана се сви на две с изкаран въздух, Борн изтръгна пистолета от ръката му и го заби в слепоочието на противника си.
— Спрете! — извика глас откъм кея. — Достатъчно!
Борн се обърна и видя дон Фернандо, заел поза за стрелба с разкрачени крака и опънати пред себе си ръце.
— Свали пистолета, Джейсън, и се отдръпни. — И понеже Борн се поколеба, той натисна леко спусъка на своя „Магнум 357 Колт Питон“. — Избирай — сега или никога. Достатъчен е само един изстрел.