Четвърта част
25
— Бих ви убил веднага, генерал Карпов, но джамията е свещена територия и убийството тук е забранено. — Зачек ръгна Борис в долната част на гърба. — Въпреки че не бих имал нищо против.
Двамата мъже с него се ухилиха и размахаха пистолетите си като байраци.
Навън нощта беше покрила всичко с наситено сив слой мрак, който всеки момент като че ли се канеше да се върне към изначалната си форма. Те крачеха из него, сякаш газеха в плитчините на океана.
Зачек натика Борис в чакащата кола и седна до него, а от другата страна го притисна единият от придружителите му.
— Е, какво е усещането? — попита Зачек. — Да си сам и да не знаеш пътя за дома?
Вторият мъж седна до шофьора и потеглиха. Минаха през реката и навлязоха в Зендлинг, единият от двата индустриални квартала на Мюнхен. По това време на нощта по улиците се движеха малко коли и почти не се виждаха пешеходци. Шофьорът спря на „Кирайнщрасе“ и всички излязоха от колата. Отключи една врата и влязоха в някаква изоставена сграда. Миризмата на минало изпълни ноздрите на Борис. Стените се лющеха, на пода се търкаляха стол със счупен крак и полуразпаднали се кашони. Навсякъде имаше следи от тление, сякаш се намираха във вътрешността на бавно умиращо животно.
Докато двамата придружители си проверяваха оръжието, Зачек заведе Борис до задната стена на помещението и го обърна с гръб към нея.
— Ето тук ще го направим — каза той.
— Стига да е бързо — отвърна Борис.
— Всички тук сме професионалисти. — Зачек събра ръцете му зад гърба, но вместо да ги завърже, сложи собствения му „Токарев“ в тях. После отстъпи бързо и застана встрани, така че да вижда двамата мъже и шофьора, облегнат нехайно на разпадаща се колона. Той също измъкна един таурус, затъкнат в колана под сакото му и го скри зад гърба си.
— Имате ли последни желания, генерале? — на висок глас попита Зачек. — Не си давайте труд, все едно, няма кой да ги изпълни.
Помощниците му се засмяха и вдигнаха оръжията си. Борис извади дясната ръка пред тялото си и изстреля два куршума. Докато телата на простреляните в главата мъже падаха, Зачек застреля шофьора в гърдите.
Двамата стояха един срещу друг и се гледаха през пушека и настъпилото след изстрелите оглушително мълчание. Окото на Зачек още беше затворено, а кожата около него — подпухнала и оцветена в различни цветове. Той пръв свали пистолета. Борис последва примера му и тръгна към него.
— Какво толкова има у малките задници като теб, че ги прави така надеждни? — попита той.
Зачек се усмихна.
Когато Робине пристигна в болницата, където Арон беше завел Сорая, откри, че лекарите, заети с нейния случай, бяха приключили с дежурството си и си бяха заминали. Погледна часовника си. Оставаше един час до зазоряване. Попита кой е най-добрият невролог на смяна в момента, но му казаха, че бил зает, затова извади служебната си карта. След пет минути наперен млад мъж с дълга коса, която издаваше бунтарски нрав, се появи и се представи като доктор Лонгьор. Хубавото беше, че носеше папката на Сорая със себе си и вече ровеше в нея.
— Не смятам, че е трябвало да напуска болницата — смръщено каза той. — Имало е редица тестове…
— Елате с мен, докторе — рязко го прекъсна Робине и го изведе навън, където му съобщи за изчезването на Сорая. — Работата ми е да я намеря, докторе. А вашата е да се уверите, че е в добро физическо състояние.
— Най-добре ще бъде да се върне в болницата.
— В дадените обстоятелства, това може да не е изпълнимо. — Робине огледа тъмните улици. — Предположенията ми са, че няма да иска да се върне.
— Фобия ли има?
— Можете да я попитате, когато я намерим.
Заедно те разпитаха постоянно мотаещите се наоколо бездомници. Робине беше сигурен, че са били там, когато Сорая е излязла. Той им показа нейна снимка.
— Тези хора имат нужда от помощ. За някои това е особено наложително — каза той.
— Болницата вече и без това е пълна с пациенти в много по-лошо състояние — сви рамене Лонгьор. — Какво искате да направим?
Продължиха да разпитват. Накрая попаднаха на една рошава жена, която твърдеше, че я е видяла и знае накъде е тръгнала. Тя протегна трепереща ръка и Робине й даде няколко евро, а после се извърна, отвратен, без да е сигурен дали му е казала истината.