Седнаха в колата. Шофьорът му чакаше инструкции. Робине отново позвъни на номера на Сорая, но както и очакваше, никой не му отговори. Групите, изпратени от Арон, също не я бяха намерили още. А и не смяташе, че ще успеят. Тя беше изключително опитен агент. Ако не искаше, нямаше да им се остави да я заловят. Усети, че е тръгнала по своя следа след смъртта на приятеля си и не иска никой да й пречи, дори външното министерство. Не беше съгласен с решението й, но я разбираше. И все пак се тревожеше за състоянието й. Беше се измъкнала на косъм от смъртта, преживяла бе загубата на близък човек. Най-вероятно преценката й за собственото й състояние не беше много добра.
Той даде на шофьора адреса на „Монишън Клъб“, но когато пристигнаха, сградата беше осветена като коледно дърво и наоколо гъмжеше от толкова полицаи и служители на министерството, че нямаше начин да я намерят тук. Но къде да я търсят?
Отново погледна часовника си. Небето на изток изсветляваше. Направи преглед на ситуацията. Знаеше всичко, което беше известно и на Арон, но Сорая вероятно разполагаше с повече информация. Според нея следите от убийството водеха до банка „Ил дьо Франс“, пред която бяха прегазили нейния информатор. Опита се да разсъждава като нея. След като има цел, защо се крие? Може би защото нямаше достъп до това, което й е нужно, през нощта. Той се наведе напред. В червата си усещаше накъде е тръгнала. Щеше да поеме риск, но нямаше друг избор.
— „Плас дьо л’Ирис“ — нареди той на шофьора. — В „Дефанс“.
Ако беше на нейно място, щеше да отиде там.
— Джейсън, моля те, дръпни се настрана — нареди му дон Фернандо. — Няма да те моля пак.
— Ще направиш грешка — предупреди го Борн.
Възрастният мъж поклати глава, но дулото на магнума му не трепна. Борн направи крачка назад и той стреля. Куршумът улучи Етана между очите и го отхвърли с такава сила, че тялото му се преметна по гръб през перилата и падна в морето. Водата потъмня от кръвта му.
Борн погледна през борда.
— Предупредих те, че е грешка. — Той погледна отново към дон Фернандо, който се приближаваше към него по кея. — Той можеше да ни каже много неща.
Дон Фернандо стъпи на палубата, свалил магнума до тялото си.
— Нищо нямаше да ни каже, Джейсън. И аз, и ти ги познаваме добре. Тези хора не изпитват болка. Страдали са цял живот и жадуват да се превърнат в мъченици. Те са само сенки в този живот, ходещи мъртъвци.
— А Есай?
— Етана му е прерязал гърлото, преди да избяга през прозореца. — Дон Фернандо седна на дървения кожух на мотора.
— Той дойде да те убие, Джейсън, заради това, което стори в Тинегир миналата година. Есай се опита да го разубеди, но Етана е упорит човек. Затова с Есай измислихме план. Аз трябваше да те държа далеч от стаята ти, докато той е там и чака.
— Чакал е Етана.
— Точно така.
— Жалко, че е мъртъв.
Дон Фернандо прокара ръка през очите си.
— Твърде много смърт ми се събра напоследък.
Борн се сети за пратката в склада, чакаща да замине за Дамаск и „Ел-Габал“. Какво ли имаше в дванадесетте каси, кой беше истинският изпращач — „Северий Домна“ или организацията, за която работеше Кристиан Норен? Дон Фернандо за същата групировка ли работеше? Отговорите очевидно се криеха на улица „Шукри Куатли“.
Той се стегна, защото на пристанището се появи полицейски катер, бавно и целенасочено като акула, която се приближава към мъртва риба.
Дон Фернандо извади пура, отхапа края й и я запали.
— Спокойно — нареди му той, когато катерът започна да намалява, за да спре. — Аз ги повиках.
Двама полицаи и един цивилен детектив излязоха от лодката. Дон Фернандо им посочи тялото на Етана. Докато полицаите оглеждаха тялото, носещо се по водата до корпуса на яхтата, детективът се насочи право към дон Фернандо, който му предложи пура.
Детективът прие, отхапа крайчеца и я запали. Не предприе опит да огледа местопроизшествието и дори не хвърли поглед към Борн.
— Значи, казвате, че мъртвият е чужд гражданин. — Гласът му беше дълбок и дрезгав, сякаш страда от настинка.
— Нелегално пребиваващ в Испания — допълни дон Фернандо. — Наркодилър.
— Тук имаме много строги наказания за наркодилърите — каза детективът, обвит в облак дим. — И вие го знаете.
Дон Фернандо се загледа в крайчеца на пурата си.
— Спестих на държавата много пари, а на вас, Диас — доста време.