Диас кимна многозначително.
— Така е, дон Фернандо. Направихте ни голяма услуга и заслужавате благодарностите на държавата. — Той издуха нов облак дим и се загледа в обсипаното със звезди небе.
— Нека споделя с вас мислите, които ме занимаваха по пътя насам. Участъкът ни е беден, дон Фернандо, и заради бюджетния дефицит непрекъснато ни орязват още повече парите.
— Лоша работа. Моля, позволете ми. — Дон Фернандо бръкна в джобчето на сакото си, извади свита на две пачка с евробанкноти и я сложи в ръката на детектива. — Оставете тялото на мен.
— Както винаги, дон Фернандо — кимна Диас. После се завъртя на пети и подвикна на хората си „Vamanos, muchachos!“71 И всички си тръгнаха.
Когато катерът даде на заден и потегли по обратния път, дон Фернандо махна с ръка.
— Светът не се променя, а, Джейсън. Хайде — направи му знак той, — дай да се погрижим за Етана.
— Вие не — каза Борн и отиде до борда на яхтата. — Аз ще го направя.
Взе една кука, закачи я за яката на сакото на трупа и го издърпа, така че цялото му тяло — глава, ръце и торс — увисна над водата. Дон Фернандо го хвана за колана и го прехвърли на палубата. Загледа се за миг в него и отворената му уста, от която потече вода, а после клекна до тялото и ставите на колената му изпукаха.
Разтвори сакото и претърси всички джобове като опитен джебчия. Подаде му джиесема, портфейла и ключовете на Етана. После се изправи и извади котвата от мястото й на кърмата. Разкачи веригата от придържащата я скоба и я омота около краката на трупа.
— Пусни го през борда — нареди му той.
— Само секунда. — Борн клекна, отвори устата на Етана и огледа зъбите му. Веднага намери фалшивия зъб с цианкалия. Изправи се, извади зъба на руснака от склада и ги показа в двете си ръце на дон Фернандо.
— Откъде ги намери? — попита го той.
— Влязох в склада и убих стрелеца и шофьора му. Стрелецът счупи капсулата, докато го разпитвах. Тази е на шофьора. — Дон Фернандо не каза нищо, затова Борн продължи.
— Кухият зъб е стар номер на НКВД. Целта е агентите да не се разприказват, ако ги заловят.
Дон Фернандо посочи Етана.
— Не мога сам да го преметна през борда.
— Само след като получа някои отговори.
Възрастният мъж кимна. Борн прибра капсулите и двамата качиха тялото на Етана на перилата и го пуснаха във водата, където то незабавно потъна.
Дон Фернандо седна с лице към Борн. Изглеждаше много уморен и някак изведнъж състарен и смален.
— Марлон Етана беше внедрен в „Северий Домна“, за да ни докладва.
— С други думи, заместил е Кристиан Норен.
— Именно. — Дон Фернандо потърка ръце в панталоните си. — Проблемът е, че Етана ни предаде.
— Ел-Ариан го спечели, така ли?
Дон Фернандо поклати отрицателно глава.
— Сключи тайна сделка с Есай, когато Есай се отцепи.
— Етана е принадлежал към същата организация като Кристиан Норен, в която сте и вие. — Борн го изгледа втренчено. — Крайно време е да ми разкажете за нея.
— Прав си, естествено. — Дон Фернандо прокара длан през очите си. — Може би ако го бях направил по-рано, Есай все още щеше да е жив. — Той изчака, сякаш се чудеше как най-добре да му обясни. Най-накрая стана. — Време е да пийнем нещо и да си поговорим сериозно.
Дон Фернандо го заведе в едно крайбрежно кафене, което изглеждаше затворено, но не беше. Повечето столове бяха обърнати върху масите. Младеж с дълга до раменете коса влачеше безцелно метлата по пода, сякаш вече спи.
Собственикът излезе иззад бара, за да се ръкува с дон Фернандо и да го придружи до масата му. Възрастният мъж си поръча бренди, но на Борн не му се и мислеше за алкохол. Държеше главата му е да е свежа.
— Когато баща ми почина, всичко се промени — подхвана дон Фернандо. — Трябва да знаеш, че той беше всичко за мен. Обичах майка си, но тя беше болнава и през по-голямата част от живота ми бе на легло.
Донесоха му чашата и дон Фернандо се загледа в кехлибарената течност. Облиза пресъхналите си устни и продължи:
— Баща ми беше голям човек във всяко отношение. Беше висок и силен, физически и по дух. Присъствието му се усещаше навсякъде, където влезеше. Хората се страхуваха от него. Виждах го съвсем ясно в очите им — когато се ръкуваха с него, трепереха.
Собственикът се появи с чаша шери и я остави пред Борн, въпреки че никой не му я беше поръчвал. Сви рамене, сякаш искаше да каже: човек не се впуска в сериозен разговор без подходящо подкрепление.