— Както желаете, генерал е. — Той остави телефона си и се покашля. — Всеки държи живота на другия в ръцете си.
— Не е много разумно — каза Борис. — Та ние едва се познаваме.
— Какво да правим с Иван Волкин?
Борис разбра много добре въпроса. С Иван се познаваха от десетилетия. Приятелството обаче не го беше предпазило от предателството на Волкин.
— Няма да си в безопасност, докато не го отстраним — каза Зачек така спонтанно, че Борис се засмя.
— Да караме по ред, Зачек.
— Нарече ме по име — засмя се спътникът му.
Борн си наложи да се отпусне.
— Давай нататък.
— „Елмаз“ се ражда в тъмната ера на Сталин и главния му палач Лаврентий Берия. — Дон Фернандо обгърна с длан чашата си и помириса брендито, преди отново да отпие. Направи го бавно, сякаш е ритуал за успокояване на нервите, с който идва на себе си. — Както несъмнено знаеш, Берия застава начело на НКВД през 1938 г. От този момент „тайната милиция“ на Сталин се превръща в държавния екзекутор, за който си е мечтаел той. В Ялта Сталин представя Берия на президента Рузвелт с думите „нашият Химлер“. Зверствата му са добре документирани, но повярвай ми, истината е много по-ужасна. Отвличанията, изтезанията, изнасилванията, осакатяванията и убийствата на враговете и семействата им стават нещо обичайно, без значение дали са жени и деца — на тях им е било все едно. Но с течение на времето на някои от хората в НКВД започна да им се повдига от безкрайните жестокости и насилие. Било невъзможно да изкажат несъгласието си, затова минали в нелегалност и сформирали групата „Елмаз“. „Елмаз“ означава диамант, а диамантите са дълбоко скрити под огромно налягане в недрата на земята.
Очите на дон Фернандо си бяха възвърнали синия цвят и блещукаха като морето на изгрев-слънце. Той си наля поредното бренди.
— Тези хора били умни. Знаели, че оцеляването им зависи не само от пълната тайна около съществуването на групата, но и от разширяването на влиянието й извън границите на Съветския съюз. Съюзническите сили били единствената им надежда в дългосрочен план не само заради влиянието и мощта им, но и заради осигуряването на канал за бягство, ако се наложело да напуснат родината.
— И тук стигаме до баща ти — предположи Борис.
Дон Фернандо кимна.
— Баща ми започнал да експлоатира нефтените находища в Колумбия, но много скоро му омръзнало. „Фернандо — казваше ми той, — за мое нещастие аз имам ужасно неспокоен ум. Забранено ти е вървиш по моите стъпки.“ Шегуваше се, разбира се, но не съвсем. Изпрати ме в Лондон, а после завърших с отличие икономика в Оксфорд. Истината обаче е, че обичах физическия труд, затова когато се върнах в Колумбия, за ужас на баща си отидох да работя на нефтеното находище, започвайки от най-ниското стъпало. Достави ми огромно удоволствие, когато един ден го откупих от тогавашните си шефове. Междувременно баща ми беше насочил неспокойния си ум към банковото дело и беше основал „Агуардиенте Банкорп“. — Той довърши третото си бренди и това стана повод да посегне отново към бутилката. — Тримата ми братя за съжаление за нищо не ги биваше. Единият умря от свръхдоза, а другият — при престрелка на картелите. Третият почина според мен от разбито сърце. — Дон Фернандо отново махна с ръка. — Така или иначе, покрай все по-успешните международни сделки на „Агуардиенте“ баща ми се свърза с дисидентите от „Елмаз“. Няма по-ревностни капиталисти от бившите социалисти. Така беше и с баща ми. Той напълно симпатизираше на групата и се закле да им помага с каквото може. Разбира се, не безвъзмездно. „Елмаз“ системно опразваше касите на Сталин. Баща ми переше парите им, после ги инвестираше умело и си прибираше процента. Всичките натрупаха големи състояния и власт. Когато дойде моментът и Хрушчов и съюзниците му изместиха Берия, „Елмаз“ вече имаше такова влияние, че членовете й можеха да си позволят да излязат на светло, но не го направиха, понеже вече се бяха научили да не вярват на никаква форма на съветска власт. Чувстваха се удобно, скрити в сянка, и затова предпочетоха да си останат там и да дърпат конците иззад кулисите.
— Ала амбициите им са се прострели извън Съветския съюз — вмъкна Борн.
— Да. Те предвидиха разпадането му. По настояване на баща ми разнообразиха дейността си.
— По това време, предполагам, баща ти вече е бил пълноправен член. И те е подготвял да влезеш и ти в „Елмаз“.
Дон Фернандо кимна.
— С Кристиан Норен станахме първите членове на „Елмаз“, които не са от руски произход.