— Ти си бил мозъкът, а той — мускулът, грубата сила.
Дон Фернандо изпи брендито си, но не си доля чашата.
Очите му имаха леко оцъклен, пиянски поглед.
— Кристиан наистина беше добър в убийствата. Имам чувството, че му доставяха удоволствие.
Той хвърли няколко банкноти на масата и двамата станаха. Излязоха от кафенето и тръгнаха по крайбрежната улица към къщата му. Нощта беше необикновено ясна, а светложълтата луна светеше високо на безоблачното небе. Корабните въжета удряха неритмично по мачтите под повеите на соления вятър, идващ откъм морето. Далечният шум от моторите придаваше някаква меланхолична нотка на отиващата си нощ.
— Ако Кристиан е работел под прикритие в „Северий Домна“, излиза, че двете организации са противници.
— По-скоро бих казал, че сферите им на влияние се припокриват. А после Бенджамин Ел-Ариан сключи своя договор с дявола.
— Семид Абдул–Кахар.
Дон Фернандо кимна.
— Тогава разбрахме, че сме допуснали ужасна грешка. Ние разпространихме слуха, че „Тредстоун“ са взели на прицел „Северий Домна“. Знаехме, че ще изпратят Кристиан да отстрани бившия ти шеф.
— Искали сте да премахнете Алекс Конклин.
— Напротив, искахме Кристиан да вербува Конклин в „Елмаз“.
Борн знаеше, че Алекс има руски корени. Мразеше комунистите с цялото си сърце. Шансовете да бъде вербуван никак не бяха малки.
— Щеше да е голям удар — продължи възрастният мъж. — И то точно под носа на „Северий Домна“.
Пред тях се появи улицата с дома на дон Фернандо. Светлините изглеждаха уютни и примамливи.
— Ала планът се е провалил — заключи Борн. — Конклин уби Кристиан Норен, а Ел-Ариан сключи договор със своя собствен копой, Семид Абдул-Кахар.
— По-лошо. От „Северий Домна“ разбраха, че „Елмаз“ им е непоклатим противник и в момента сме в състояние на тотална война.
В банката се влизаше от много места и Сорая ги знаеше всичките. В десет сутринта тя мина по улица „Монтен“, влезе в магазина на „Шанел“ и си избра дневен костюм, който отлично й прилегна и й придаваше вид на заможна жена. В близкия бутик си купи с безлимитната кредитна карта от „Тредстоун“ подходящи обувки от дизайнера Лабутен. Докато подписваше разписката, отново й прилоша. Загрижената продавачка я заведе до тоалетната, тя се втурна вътре, затръшна вратата зад себе си и едва успя да стигне до кабинката, където започна неудържимо да повръща, сякаш се опитва да изхвърли целия си стомах навън. Започваше да се тревожи — повръщането беше симптом за сериозно мозъчно сътресение. Сърцето й биеше като чук в гърдите. Внезапно й прималя и се хвана за вратата на кабинката. Стисна зъби, пое си въздух и излезе.
Нужни й бяха десет минути, за да си измие лицето, да изплакне устата си и да се приведе в приличен вид. Междувременно главата й започна силно да пулсира. Беше толкова пребледняла, че продавачката й предложи да повика лекар, но Сорая учтиво отказа и я попита къде може да си купи грим.
На улицата отвън слънчевата светлина я преряза през очите и засили главоболието й. След половин час и след като похарчи почти 300 евро за професионално положените дизайнерски гримове, вече имаше почти нормален вид. Сложи си чифт големи слънчеви очила, които избра в магазина, отиде в клона на банката на „Шан-з-Елизе“, намиращ се на една пресечка от Сена, и влезе в сметката на „Тредстоун“.
Помоли един служител от банката да й извика такси, като поиска да бъде последен модел „Мерцедес“. Докато чакаше, се обади по телефона и на най-изискания си френски си уреди среща с вицепрезидента под името мадмоазел Гоблан. Когато мерцедесът пристигна, даде адреса на шофьора.
Без да обръща внимание на настойчивото пулсиране в главата си, мина през стъклената врата на банката точно в единадесет и тридесет. В центъра на фоайето царствено се издигаше подиумът, на който беше бюрото на рецепционистката, ограден от двете страни с големи палми в саксии. Стъклените врати към вътрешността на банката се намираха точно зад подиума. Сорая се изправи пред тях и за секунда се почувства леко уплашена и изгубена, но после я обзе въодушевление, сякаш е стигнала до края на разследването си. С усилие се опита да забрави мъката и отчаянието от изминалата нощ и даде воля на гнева си, за да й помогне да се концентрира върху мисията си.
Салонът на банката представляваше открито пространство с дълги рафтове, на които посетителите можеха да попълват бланките. Отдясно имаше няколко кабинки за касиерите, а отляво — дървена вратичка, която водеше към поредица от преградени помещения, в които служителите чинно изслушваха исканията на клиентите и обработваха документите им. В задната част на салона имаше облицована с ламперия стена, в центъра, на която няколко дигитални часовника отмерваха времето в Париж, Ню Йорк, Лондон и Москва. От двете им страни тръгваха стълби, водещи към кабинетите на втория етаж, където се трудеха високопоставените служители. Точно натам се беше запътила и Сорая.