Остана неподвижен на място, заслушан с всяка частица от тялото си. Усети силната миризма на препарат за миене, но нито следа от кръвта на Есай. Нямаше и помен от тялото. Хората на дон Фернандо бяха сръчни и чевръсти. Застана точно зад вратата и успокои дишането си. Чуваше лекото потропване на охладителната система и проскърцването на прозоречната рамка под напора на нощния вятър. После долови скърцането на дъските по пода. Кая не беше достатъчно тежка, за да скърцат така, следователно в къщата имаше поне един мъж. Ново изскърцване в друга стая му подсказа, че има и втори. Къде ли беше Кая. Ранена? Завързана? Мъртва?
Мина през открехнатата врата и внимателно прекоси дългия коридор, който водеше към хола и предната част на къщата. Ноздрите му се разшириха, когато долови чуждо присъствие. Бутна вратата на стаята на Кая, но вътре нямаше никой. Покривката на леглото беше оправена и не се усещаше миризмата й. Каквото и да е правила, след като дон Фернандо си беше тръгнал, не се бе случило в тази стая. Подмина и кухнята, която също беше празна.
Коридорът стигаше до хола. Вътрешната градина изглеждаше обрулена от вятъра и пуста през френските прозорци. И там я нямаше. Борн видя двама въоръжени мъже, единият на предната врата, а другият пристигащ от задната част на къщата, където беше отишъл да провери каква е причината за изстрелите.
— Няма нищо — каза на партньора си на руски той. — Сигурно е било гърмеж от ауспуха на някой камион.
Борн ги нападна. Свали мъжа отдясно по гръб, нанесе му як удар по брадичката и после извърна тялото си, така че да се справи с другия отляво. Точно хвана дръжката на глока си и дон Фернандо нахълта през предната врата. Мобилният му телефон беше залепен до ухото, а колтът сочеше към пода.
— Спрете! Всички спрете! — извика той. — Джейсън, тези хора са от „Елмаз“.
— Какво правят тук? — попита Борн, изправяйки се на крака. — Къде е Кая?
Дон Фернандо свали телефона от ухото си.
— Не е тук, Джейсън.
— Отвлечена ли е?
Вторият руснак поклати глава.
— Забелязали са я да си тръгва от тук сама. Точно затова ни изпратиха.
— И? — ядосано го погледна дон Фернандо.
— Няма я — въздъхна агентът на „Елмаз“. — Не открихме следа от нея нито в района, нито намерихме някакви улики в къщата накъде е тръгнала. — Той погледна към дон Фернандо. — Изпарила се е яко дим.
Скара се огледа в огледалото на хотелската баня и видя лице, което едва позна. Едно беше сигурно — вече не беше Маргарет Пернод. „Коя съм аз?“, запита се, потръпвайки, сякаш по гърба й премина ледена тръпка. Въпросът я уплаши със своята истинност, в която се криеше непоносима тъга. Пръстите й се сгърчиха, а ноктите й се забиха в дланите и оставиха резки по тях. Усети парене, но само повърхностно.
Имаше категорично намерение да се върне в апартамента си, но остана в опасаната с подслушвателни устройства хотелска стая, дали за наказание или от инат, а може би по малко и от двете.
Затвори очи. Спомените потекоха в съзнанието й като кръв от отворена рана. Баща й я помоли да се грижи за Микаела, преди да ги напусне. Скара единствена знаеше, че няма да се върне повече. Беше го споделил с нея, въпреки че много по-късно разбра защо, след като не бе казал и дума на Вивека. Вероятно бе разпознал нещо от себе си в Скара и беше я научил на разни неща — как да се грижи за себе си и за сестрите си например. Руснаците обаче бяха дошли по средата на деня, когато погрешно беше сметнала, че е безопасно да излезе за храна. Остави пистолет на Микаела и се забави само петнадесет минути — както се оказа последните петнадесет минути от живота на сестра й. Тогава с Кая решиха да напуснат Стокхолм и Швеция заедно, а после да се разделят и да не поддържат връзка една с друга.
Тя се загледа в отражението си в огледалото. Драскотините по дланите й сякаш пулсираха като живи на флуоресцентната светлина. Когато я угаси, й се стори, че е изключила образа си.
Мина през стаята и извади от минибара бутилка водка. Беше малка, затова изля две в стъклената чаша с дебело дъно, която свали от металната полица над минихладилника. Изпи четвъртинка и остави чашата на нощната масичка.
Съблече се бавно и провокативно пред камерите, като си представяше, че са включени. Клекна с разкрачени крака, хвана голите си гърди и ги стисна, докато от очите й не потекоха сълзи. После легна по корем, с ръце под таза и с пръстите си доведе тялото си до смесица от екстаз и болка, която я накара да се разплаче във възглавницата си.