Удължи болезненото удоволствие колкото можа, издигайки се на вълните му, докато не падна на една страна. Когато всичко приключи с изцедено тяло и изпразнен мозък, най-после получи някакъв отдих, но толкова кратък, че когато отговорностите, свързани със сегашния й живот, отново нахлуха в главата й, потръпна.
Беше хваната в капана на морално перверзен свят и на сценарий, в създаването, на който бе участвала, въпреки че сега й се виждаше отвратителен. За първи път от много години й се прииска Кая да е с нея или поне да може да я изслуша, за да сподели терзанията си с единствената друга жива душа на земята, която би я разбрала. Но нямаше представа нито къде е сестра й, нито дори каква е настоящата й самоличност. Така че в тази посока нямаше надежда.
Ами Кристофър? Климатикът на стаята се включи и по гърба й повя студена струя, от която кожата й настръхна. Нямаше много опции — или той, или Бенджамин, двете противоположни сили в живота й за момента. Всичко се беше променило при последния й разговор с Бенджамин. Трябваше да пренебрегне сърцето си и да стои по-далеч от Кристофър.
След като взе решението, й олекна и тя стана от леглото. На масата я чакаше храната, доставена от рум сървиса преди часове. Не я беше докоснала и не смяташе. Занесе подноса до вратата и като го придържаше с едната си ръка, отвори вратата. И в същия миг тримата мъже, които чакаха отвън, я нападнаха.
Ако трябваше да бъде честен със себе си, Арон не беше зает с нищо, когато шефът му се обади.
— Не е в банката — каза отчетливият глас на Робине в слушалката. — Надявай се да не се търкаля в някоя канавка в безсъзнание или с куршум в главата.
Мислите запрепускаха из ума му. Също като Робине и той беше предположил, че Сорая ще отиде в банка „Ил дьо Франс“ в „Дефанс“. На нейно място и той така щеше да постъпи.
— Почакай — внезапно си спомни той една подробност от разпита на Маршан. — Финансите на „Монишън Клъб“ минават през „Ил дьо Франс“, но се управляват от „Нимфенбург Ландесбанк“ в Мюнхен.
— Не съм чувал за нея — рязко каза Робине. — Някой представлява ли ги в Париж?
— Само момент. — Арон пусна търсене на джиесема си.
— Да, сър, имат един офис. На булевард „Курсел“ номер седемдесет. Точно срещу парка „Монсо“.
— Среща там след петнадесет минути — нареди му Робине. — И Господ да ти е на помощ, ако е ранена или нещо по-лошо.
Скара удари в гърлото с ръба на подноса най-предния мъж и навсякъде се разхвърчаха чинии, прибори и храна, но другите двама я набутаха в стаята с такава сила, че тя се блъсна в масата и падна на едно коляно.
Мъжът, когото удари, затръшна вратата зад себе си и заключи всички вътре. Извади глок и му зави заглушител, докато другите двама я хванаха и я хвърлиха на леглото. Той насочи пистолета срещу нея, а единият й хвана глезените. Третият руснак разхлаби колана си и се качи върху нея. Миришеше на чесън и зеле. С крака разтвори бедрата й и приближи лице до нейното. Тя замахна нагоре с глава и заби зъби в долната му устна. Той извика и се опита да се отдръпне, но тя не го пускаше, размахвайки глава като куче. Продължи да забива зъбите си, докато не отхапа парче месо. Рукна кръв и руснакът се опита да слезе от тялото й.
— Какво става? — попита другият с пистолета.
Докато възседналият я руснак се надигаше с усилие, тя притисна долната му челюст към горната и го принуди да стисне зъби.
— Знам кои сте — прошепна в ухото му тя. От разранената му уста започна да излиза кървава пяна. Долови миризмата на горчиви бадеми.
Очите на руснака се обърнаха с бялото нагоре и тялото му се строполи върху нея. Тя го хвърли към другия, който държеше глезените й и той ги пусна, за да хване трупа. Скара се вкопчи в него и го завъртя пред себе си точно преди онзи с пистолета да дръпне спусъка. Куршумът попадна в тялото му и той се повдигна за момент, прикривайки я от погледа на руснака с пистолета.
Тя се изтърколи от леглото и докато нападателят й се оглеждаше за нея, го удари здраво в гърдите. Хвана го неподготвен и той падна по гръб на килима, а глокът му прелетя през стаята. Тя посегна към чашата на нощната масичка, счупи я в ръба и заби назъбения й край в очите му.
Той изкрещя и продължи да вика, размахвайки лудо ръце, докато тя забиваше стъклото все по-надълбоко. Заудря я с юмруци и й изкара въздуха. Започна да се надига, като използваше по-голямата си сила и тежест срещу нея, но тя заби коляното си в гърлото му за опора, натисна и му пречупи адамовата ябълка. Той взе да се дави, без да може да си поеме въздух.