В наши дни градът се състои от три различни части — древната Медина, както е известен Старият град, и Френският протекторат, чиято лирична архитектура и декоративни фонтани от двадесетте години на миналия век съжителстват един до друг като красиви перли, около които обаче се е развил грозен съвременен град с брутална бетонна архитектура в съветски стил, пазарни центрове и задръстени с коли улици.
Борис разпозна агентите на СВР, мотаещи се в залата за пристигащи, още щом мина през имиграционните служби. Опитваха се безуспешно да се впишат в обстановката. Съжали ги, защото в два часа сутринта няма особено много посрещачи, сред които да се скриеш. Влезе в тоалетните, изми се и се загледа в огледалото. Почти не се позна. Годините лавиране в минното поле на руските тайни служби го бяха променили. Някога бе млад идеалист, обичаше родината и беше готов да се пожертва на олтара на светлото й бъдеще. Днес, години по-късно, си даваше сметка, че въпреки усилията му Русия не се е превърнала в по-добро място. Може би беше станало точно обратното. Той пропиля живота си заради една непостижима мечта, но не беше ли това заблудата на младостта — мечтата да промениш света. Вместо това се беше променил той и този факт го отвращаваше.
Върна се в залата за пристигащи и намери отворено барче, купи си чиния с местни мезета и седна на кръглата масичка с размер на фризби. Започна да се храни с дясната ръка, като същевременно следеше таблото с пристигащите полети. Самолетът на Черкезов щеше да кацне по разписание. Разполагаше с четиридесет минути дотогава.
Стана и отиде при бюрото за коли под наем. След петнадесет минути седеше зад кормилото на някаква таратайка, чийто двигател кихаше и се давеше. През оставащото му време се замисли за пакта, който бяха сключили със Зачек. Око за око, странна преработка на „Непознати във влака“, един от любимите му филми, където двама непознати се договарят всеки да убие съпругата на другия, за да няма явен мотив за убийствата. В разузнавателните служби подобна договорка не би сработила. Странични хора не биха могли да получат достъп до Черкезов или Берия. Но тези от близкото им обкръжение можеха. Дори след като премина в „Северий Домна“, Черкезов си оставаше трън в очите на СВР, а според Зачек още повече от преди, тъй като властта му вече се простираше извън пределите на Русия. Борис предложи да му направи услуга и да отстрани Черкезов. В замяна Зачек пък щеше да се погрижи Берия да се озове на два метра под земята. После щеше да поеме вместо него СВР и Карпов щеше да има съюзник вместо враг на този пост. Борис, разбира се, си имаше свои причини да иска смъртта на Черкезов. Дължеше издигането си на своя бивш шеф, но докато той беше жив, Борис вечно щеше да бъде под контрола му.
Погледна часовника си. Полетът на Черкезов трябваше да е кацнал. Докато напусне паркинга, пътниците започнаха да излизат от терминала. Той се усмихна вътрешно, защото беше сигурен, че бившият му шеф също е забелязал агентите на СВР, и знаеше, че ще реши, че чакат него.
Черкезов отиде забързано към късата редица чакащи таксита. Борис натисна газта и ги заобиколи. Спря до бордюра пред първото такси и като се пресегна, отвори вратата срещу себе си.
— Влизай, Виктор.
Очите на Черкезов изненадано се отвориха.
— Ти! Какво правиш тук?
— СВР са по петите ти — напрегнато каза Борис.
Черкезов се качи и щом затвори вратата, Борис подкара с вой на гуми.
Нощем призивите за молитва към правоверните се носеха от минаре на минаре и обвиваха града във воал от странни чуждоезични напеви. Или поне така се струваше на Борис, който се приближаваше към него в раздрънканата таратайка. По минаретата светеха зелени светлини, доста по-многобройни, отколкото ги помнеше. Черкезов седеше до него, обвит в дима на една от ужасните си, смрадливи турски цигари. Борис имаше усещането, че през тялото му минават искри като от прерязана електрическа жица.
— А сега — каза Черкезов, полуизвърнат към него, — моля, обясни ми, Борис Илич. Погрижи ли се за отстраняването на Джейсън Борн?
Борис слезе от магистралата.
— Бях твърде зает да се грижа за теб.
Черкезов зяпна.
— След разговора ни за СВР отидох при Зачек, човека на Берия.
— Знам кой е — нетърпеливо каза Черкезов.
— Сключих сделка с тях.
— Какво си направил?