— Сключих сделка, за да мога да разбера кой те следи.
— Откога са ме…
— Забелязах един от агентите им на летището в Уралск. Почудих се какво търси там. Зачек ми обясни. — Той завъртя кормилото и тръгнаха по тъмна улица, от двете страни, на която се издигаха безлични бели бетонни сгради. От някакво радио изригваше записаният речитатив на мюезина.
— Берия доста се интересува от новия ти пост в „Северий Домна“.
— Берия няма как да знае…
— Но е факт, че знае, Виктор Делягович. Този човек е жив дявол.
Черкезов неспокойно задъвка долната си устна.
— Затова последвах агентите на Берия от Москва до Мюнхен и сега тук. Чудя се какви ли са им заповедите.
— Зачек не ти ли каза?
Борис сви рамене.
— Не че не го попитах, но нямаше как да го притисна. Не исках да се изложа на опасността да заподозре нещо.
— Разбирам — кимна Черкезов. — Добре си постъпил, Борис Илич.
— Моята преданост не се изпари, когато ми предадохте ФСБ-2.
— Ценя това. — Черкезов присви очи сред задушливия дим.
— Къде отиваме?
— В едно денонощно кафене, което знам. — Борис се приведе напред и се взря в издрасканото стъкло. — Но имам чувството, че съм се загубил.
— Предпочитам да отида право в хотела си. — Черкезов му даде адреса. — Върни се на някоя главна улица. Оттам ще намеря пътя.
Борис изсумтя и като зави надясно, тръгна по една сравнително по-добре осветена улица.
— Защо, по дяволите, Берия се интересува толкова къде ходиш и с кого се срещаш?
— А защо се интересува изобщо от каквото и да било? — отвърна Черкезов на въпроса с въпрос.
Борис стигна до пресечка, където лампите не работеха, често срещано явление в този квартал. Записаният глас на мюезина като че ли ги следваше по петите. Нощта навън беше абсолютно спокойна. Дърветата, покрай които минаваха, изглеждаха оголени като скелети, подобно на затворници, които очакват изпълнението на присъдите си.
Борис стигна до парцел с почти напълно разрушени сгради, ограден с мрежа. Приближи до бордюра и спря.
— Какво правиш? — попита го Черкезов.
Борис леко притисна острието на керамичния нож между две от ребрата му.
— Защо Берия се интересува толкова от теб?
— Винаги е бил…
Черкезов подскочи, когато Борис натисна острието през дрехите му и от тялото му потече кръв. Борис се пресегна зад себе си и отвори вратата. После хвана Черкезов за предницата на ризата и извлече бившия си шеф от колата.
— Някои неща никога не се променят — каза Борис, докато направляваше Черкезов към оградата. Той посочи с ръка. — Това място е много удобно за убийства. Кучетата разкъсват труповете на парчета, преди някой да си направи труда да се обади в полицията.
Той набута главата на Черкезов през дупка в мрежата, наведе се и го последва.
— Правиш много сериозна грешка — каза Черкезов.
Борис отново го ръгна и той подскочи.
— Добра шега, Виктор Делягович.
Борис прекара жертвата си през отломките до центъра на парцела. Около тях се издигаха все същите високи блокове, тъмни и безразлични, но наоколо се усещаха движенията на кучетата, които Борис беше споменал. Те доловиха присъствието на хора и започнаха да обикалят около тях с вдигнати черни носове, наострили се за мириса на първата капка пролята кръв.
— Смъртта вече те надушва, Виктор Делягович. Приближава се към теб от всички страни.
— Какво… какво искаш? — с прегракнал глас попита Черкезов. Дишаше с усилие.
— Да започнем с малко спомени. Помниш ли нощта преди около година, когато ме заведе на строежа в… Къде беше?
— Улица „Варварка“ — с усилие преглътна Черкезов.
Борис щракна с пръсти.
— Точно така. Мислех, че ще ме убиеш, Виктор. Вместо това обаче ти ме накара да убия Мелор Букин.
— Букин си заслужаваше смъртта. Той беше предател.
— Не за това става въпрос. — Борис отново ръгна Черкезов.
— Накара ме да дръпна спусъка. Знаех какво ще ми се случи, ако не се подчиня.
Черкезов си пое въздух.
— И ето, виж се. Шеф на ФСБ-2. Ти вместо онзи глупак Букин.
— Благодарение на теб.
Черкезов потръпна от саркастичния му тон и каза:
— Какво е това? Отмъщение за убийството, благодарение на което се озова там, където се стремеше да стигнеш? И ти не харесваше Букин точно колкото и аз.
— Казах ти, не става въпрос за Букин. А за теб. За това, че ме използва или по-скоро злоупотреби с мен. Ти ме засрами през онази нощ, Виктор.