— Така е.
Той й протегна ръка, тя я пое и се надигна от възглавниците.
— Господин Сигизмунд има друга среща. А и смятам, че моят кабинет ще ви се стори много по-приятен.
Той я поведе през коридора към просторен кабинет, изцяло обзаведен в модерен стил. Застана зад бюрото, на което имаше само старомодна попивателна, комплект химикалки, кристална тежест за хартия с името на банката, гравирано със златни букви, пепелник, пълен с фасове, и секретарска уредба. Посочи й да застане до него.
— Моля ви. Поръчал съм да съставят документите за депозита, който възнамерявате да внесете. — Той извади картонче от бюрото. — Но първо трябва да събера малко важна информация.
Когато тя застана до него, той натисна бутон и на плоско-екранния монитор срещу тях тръгна видео. Сорая се видя в кабинета на Сигизмунд. Стана от дивана и почти залитна. После отиде до бюрото и започна претърсването му.
— Питам се какво търсехте.
Ръката му хвана китката й в желязна хватка и не я пусна.
— С Иван Волкин сте приятели от колко, тридесет години?
— Повече — отвърна Борис.
Черкезов кимна.
— И в подходящия момент той те продаде. — Цветът се беше позавърнал на лицето му и въпреки че стоеше на колена, дишаше по-леко. — Така е в нашия занаят. Има място за другарство и сътрудничество, но не и за вярност. В нашия свят предаността излиза твърде скъпо. Не си струва цената, която се налага да платиш. — Той се размърда, опитвайки се да премести тежестта от охлузените си колена. — Смяташ, че с Джейсън Борн е различно, но той е роден убиец. Какво ли знае Борн за приятелството?
— Повече от теб.
— Тоест нищо. — Черкезов поклати глава. — Никога в живота си не съм имал приятел или поне такъв, който ти би нарекъл приятел. Как да стане? Щеше да ме постави в уязвимо положение.
Борис завъртя леко върха на ножа.
— А това как го наричаш?
Черкезов облиза устните си. Когато продължи, думите се посипаха от устата му все по-бързо:
— Не разбираш ли каква услуга ти направих? Дадох ти възможността да убиеш Борн, преди той да успее да те предаде, както постъпи дългогодишният ти приятел Иван Волкин. — Някои от думите като че ли приседнаха в гърлото му и той се изкашля. Очите му се насълзиха от усилието.
— Волкин работи като консултант на „Северий Домна“ още от времето на така нареченото му „пенсиониране“ от света на групировките. Всъщност ще ти кажа една тайна — идеята за оттеглянето му дойде именно от „Северий Домна“. Кой знае колко са му платили, за да премине на работа при тях.
Борис клекна на пети и се замисли върху думите му. Черкезов усети забавянето и продължи:
— Чуй ме, Борис. Ще имаш много повече полза от мен жив, отколкото мъртъв. С теб можем да сключим съюз. Аз ще ти съобщя какви са намеренията на „Северий Домна“, а ти ще използваш силата на ФСБ-2, за да свалиш Берия и хората му. Помисли си за възможността да оглавиш тайните операции както в страната, така и зад граница, Борис. Целият свят ще бъде отворен за нас!
— Изненадваш ме, Виктор. Не знаех, че криеш толкова позитивизъм под маската на цинизма.
Юмрукът на Черкезов го улучи по брадичката. Борис падна на една страна и ножът престана да се опира в тялото на бившия му началник. Виктор посегна към оръжието, порязвайки палеца си на острието и с потеклата кръв ослепи Борис, измъкна му ножа и го заби до дръжката в корема му.
28
Борн стана и си проправи път през затъмнения салон до кухнята на първа класа. Ребека разглеждаше последния брой на „Дер Шпигел“, опряна на плота от неръждаема стомана. Тя се извърна, сякаш усетила присъствието му, и по лицето й цъфна усмивка.
— Добър вечер, господин Чайлдрес. Какво ще обичате?
— Кафе с малко мляко, моля.
— Не можете ли да заспите?
— Сънувам кошмари.
— За съжаление знам какво е. — Тя остави списанието. — Ще ви го донеса на мястото, когато стане готово.
— Предпочитам да остана тук. Искам да се поразтъпча.
Лека червенина обагри страните й, преди да се извърне.
— Разбира се. — Лъхна го мирис на розово масло. — Както предпочитате. — Очите й имаха цвета и формата на зрели маслини и й придаваха неочаквано екзотичен вид на фона на средиземноморския тен и черната й коса. Подобно на египтянка от древна Александрия, тя имаше римски нос и изящни скули и беше доста висока, въпреки че беше обута с равни обувки. Може би като дете е ходила на балет.