— Под дървото има походни столове — подканващо разпери ръце Есай. — Нека да седнем, да хапнем хляб и сол, да пийнем чай и да поговорим.
— По дяволите, хващайте оръжията, тапсопез6 такива! — Корелос ги изгледа бясно един по един. А после кимна с глава. — Донесете текила и не я пестете. — Това беше директна обида, насочена към Есай, на когото като мюсюлманин не му беше позволено да пие.
Докато сядаха, Есай се подсмихна. Огънят в очите му не беше изгаснал, сякаш вече е намислил достатъчно тежко наказание за проявеното от Корелос незачитане. Не сега или утре. Дори не вдругиден. Търпението беше един от седемте основни постулата на исляма. Корелос за сметка на това се палеше бързо и лесно се предаваше на яростта си. Всъщност Бори беше наясно, че обидата беше опит да запази достойнство пред войниците си. Не че това щеше да смекчи провинението му в очите на Есай. Може и да бяха партньори, но определено не се харесваха — факт, който можеше да се окаже от полза в бъдеще.
Есай наблюдаваше Борн, напълно пренебрегнал Корелос, който наклони бутилката и изля текилата върху носа си, а после, смесвайки кръв и алкохол, изпи няколко големи, жадни глътки, с очи, пламнали от ярост. Есай беше поставил стола си така, че да е с лице към Борн, ясно показвайки на наркотрафиканта, че ще бъде само наблюдател, но не и участник в разговора.
— „Северий Домна“ ви следи — подхвана той.
— Още в Тайланд се опитаха да ме убият. — Борн се облегна назад. — Значи сега е обратното.
Донесоха им посоле7 в глинени купички с дървени лъжици.
Корелос се изплю в своята, преобърна я с опакото на ръката си на земята и отново надигна бутилката, нашарена от отблясъците от слънцето.
— Възможно е — кимна Есай. — И все пак, изглежда, доста сте ги настъпили, защото, повярвайте ми, няма да се откажат, докато не ви видят мъртъв.
— Чувствата ни са взаимни.
Есай му отправи неразгадаем поглед.
— Вярвам ви, че е така. — Той въздъхна, постави на масата купичката си и скръсти ръце в скута си.
Борн се опита да отгатне дали е примирен или доволен. Може би по малко от двете.
— Знам, че ми нямате доверие. И аз бих се чувствал така на ваше място. — Той се наведе с ръце на коленете. — Но трябва да ви кажа, че добре прецакахте „Северий Домна“. Според плана златото на Соломон трябваше да послужи за създаването на нов златен стандарт, който да срине американската валута. Разбира се, това вече няма да стане благодарение на вас. Безвъзвратно са похарчени купища време и пари. — Той изръкопляска. — Поздравявам ви!
Доколкото Борн можеше да прецени, дотук нямаше и следа от сарказъм в гласа му.
Изведнъж лицето на Есай помръкна.
— Да имаше как цялата тази история да приключи дотук. За наше общо съжаление обаче това е само началото.
— План Б, предполагам, предвижда същите лоши последствия.
— Възможно е или пък даже по-лоши. — Той сви рамене.
Последва напрегнато мълчание, а след това Борн каза:
— Нима искате да ми кажете, че не знаете какъв е план Б?
— Освен, че ще разшири господството на „Северий Домна“ в Съединените щати, нищо друго не знам. — Той размаза един комар на ръката си и избърса кръвта от него. — По лицето ви виждам, че сте разочарован.
— Разочарован не е точната дума. Не мога да разбера защо искахте да говорите с мен.
— Организацията е издала наказателна заповед срещу вас — каза Есай и се надигна да стане.
— Няма да е нито първата, нито последната — не особено впечатлен отвърна Борн. — Ще оцелея.
— Не разбирате. — И двамата вече бяха прави. — В света на „Северий Домна“ подобни заповеди са нещо като свещена повеля и никога не се дават просто на кого да е.
— Тоест? — изгледа го, без да трепне, Борн.
— Тоест смъртоносният удар ще бъде нанесен на такова място и в такъв момент, че да ви хванат напълно неподготвен. — Той вдигна многозначително пръст. — И ударът, ще нанесе някой…
— Да?
— Истината е, че се нуждая от помощта ви, господи Борн — въздъхна Есай. Борн едва се сдържа да не се изсмее в лицето му. Вместо това поклати глава, а Есай продължи: — Знам, трудно е за проумяване. И аз се чувствам така. — Той направи крачка към събеседника си. — Но както се казва, животът е странно нещо, а, честно казано, не мога да си представя по-странни съюзници от нас двамата. — Той сви рамене. — И въпреки това…