Насилено се усмихна, докато мъжът се приближаваше.
— Константин Лаврентиевич Берия, най-после се срещнахме.
30
Борн вървеше във вечерния здрач по „Правата улица“, основната пътна артерия в „Баб Тума“, най-старата част на Медина. Без да знае дали е безопасно, изрови листчето, което му даде Ребека, и й се обади. Долови удоволствието в гласа й, когато се представи.
— Живея на странична уличка до „Харет Ал-Азариех“ — каза му тя. — Близо е до бившата еврейска синагога, всъщност тя е точно зад ъгъла. Ще дойда да те посрещна, иначе е почти невъзможно човек да ме намери от първия път.
Борн се съгласи с предложението й. Видя я в началото на „Харет Ал-Азариех“, облегната на порутена тухлена стена, която можеше да е на хиляда години. Носеше плетени летни сандали, широка, дълга памучна рокля и ярко оцветена риза с дълъг ръкав в сирийски стил. Изглеждаше съвсем непринудено.
— Гладен ли си? — попита го, сякаш са отдавнашни приятели. — Знам едно местенце, където храната е страхотна, недалеч оттук.
Борн кимна и двамата тръгнаха по рушащите се сокаци и тесни улички. Всеки град в Близкия изток има своя, проникваща навсякъде миризма. В Тунис това е жасминът, във Фес — канелата, а Дамаск мирише на кафе с кардамон.
— Какво е станало с хотелската ти резервация?
— Стаята не беше прилична.
— В Дамаск има достатъчно други хотели.
— Но нито един от тях не е толкова труден за откриване, колкото твоят апартамент.
Тя се усмихна, сякаш знаеше, че не казва истината. Може би просто вярваше, че си пада по нея, и в такъв случай той нямаше намерение да я разубеждава. От друга страна, му беше любопитно. Не му приличаше на типичната стюардеса — леко отегчена, резервирана, интересуваща се от пътниците само докато са под грижите й на борда.
Пътешествието из улиците на Медина е като пътуване в света на приказките. Във всеки прозорец и вход всевъзможни занаятчии работят със стъкло, коприна, глина и тъкани. Освен тях има пекари и месари, продавачи на цветя и шивачи, плетачи на кошници и бояджии на платове. Самите улици са пълни с улични търговци, продаващи какво ли не — от димящи чаши с гъсто турско кафе до сладолед с кардамон и бадеми. Мяркаха се ярките фигури на продавачите на вода, облечени в натруфения стил от времето на Омеядския халифат. Династията на Омеядите се беше установила в Дамаск, докато страховитите й армии разширявали империята на изток от Багдад и на север през Средиземно море към Андалусия и Испания.
Когато Борн спомена, че чува наоколо си твърде често иракски акцент, Ребека каза:
— От известно време населението на Медина намалява. Иракчаните — сунити и християни, — избягали от дългата война, промениха това. Сега Старият град е пълен с хора.
Тя го заведе в ресторант с външна градина, претъпкан с клиенти и ухаещ на вкусни миризми. По стените се виеха лозници, а медните и железните лампи от филигран хвърляха полумесеци светлина по масите и по шахматно подредените плочки на пода. В нишите отзад и по стените, боядисани в охра, бяха окачени ярки цветни мозайки от времето на османските султани и войните на Омеядите.
Пълнобузест готвач изскочи от кухнята.
— Marhaba.74
— Marhabataun. — отговори Ребека.
Той разтърси ръката на Борн и му каза нещо, което не се чу от шумотевицата.
След като се настаниха, Ребека каза:
— Не ни трябва меню. Балтасар ще ни направи специалните си блюда, вероятно фаруж, защото знае кои са любимите ми ястия. Имаш ли представа какво е това?
— Пиле с люти чушки и лук — отвърна Борн.
Донесоха им чиния с лозови сармички. Ребека поръча мате, аржентински чай, отскоро станал популярен в Сирия.
— И така — попита Борн, докато се хранеше, — защо живееш в „Баб Тума“?
Тя облиза зехтина по пръстите на дясната си ръка и му отвърна:
— Историята на евреите е тук. Разбира се, Медина пази историите и на други народи, но тази на евреите е най-вълнуваща — безстрашна, тъжна и смела.
— Сигурно съжаляваш, че почти не са останали евреи тук.
— О, да.
Матето пристигна и сервитьорът им го наля по чашите.
Борн го остави да изстине, но Ребека започна да пие чая си през сребърна сламка.
— Тъжно е да се гледат всичките тези руини — каза той, — изоставените сгради, заключени и тъмни. И най-вече синагогата.
— А, синагогата поне вече не е празна. Наскоро започнаха да я ремонтират.