— Ще ги пречукам тези задници — закани се Борис. — Опитаха се да ме убият.
— Струва ми се, че носят доста сериозни оръжия — отбеляза Борн.
— И аз така виждам.
Борн се приготви, но с крайчеца на окото си видя една фигура с черна роба и фередже да се приближава от другата страна на уличката. Беше Ребека.
След като се погрижи за охраната на Индиго Ридж, Хендрикс направи точно това, което Скара го беше помолила да не прави — захвана се да я търси. Първо пробва джиесема й, но някакъв китаец го прати на майната му на мандарински диалект. После проведе личен разговор с Джонатан Брей, шефа на ФБР. С Брей се познаваха отдавна и често си правеха услуги.
— Само кажи какво искаш, Крис — каза му Брей, — и ще го получиш.
— Търся някой, който се е покрил — започна да обяснява Хендрикс, изгарящ от срам, унижение и особената болка на отхвърления любовник. — Тя може вече да е напуснала страната. — Спря за секунда. — Влязла е като Маргарет Пенрод, но това е псевдоним. Не се съмнявам, че в момента се подвизава под друго измислено име.
— Имаш ли идея какво може да е?
Ужасните чувства отново налегнаха Хендрикс.
— Не.
— А снимка?
— Ще ти изпратя. — От службата за проверки на персонала би трябвало да имат, помисли си Хендрикс, иначе съвсем ще заприличам на идиот. — Но в момента ми трябват двама от най-добрите ти детективи.
— Дадено — отвърна Брей.
Хендрикс се срещна с агентите пред апартамента на Скара. Когато никой не се отзова на звъненето им, те влязоха с извадени оръжия, макар той да им каза, че не е необходимо. Такава е процедурата, отвърнаха му те почти едновременно като роботи. Щом осигуриха периметъра, се върнаха при вратата, както им нареди Хендрикс, охранявайки я като вързани кучета пазачи.
Хендрикс обходи едностайния апартамент. Дневната беше депресиращо празна и излъчваше мирис на запуснато. Нищо не подсказваше, че е живяла тук. Същото се отнасяше и за малката баня, където по тесните полици на шкафчето за лекарства се стелеше само прах. В казанчето нямаше нищо друго освен вода, а ваната беше измита, без утайка или полепнали косми.
Влезе в банята и моментално усети миризмата й. Прерови чекмеджетата на скрина, но те бяха празни. Издърпа ги и ги обърна — търсеше дали няма нещо, залепено за дъното им. В гардероба намери куп закачалки, но нищо повече. В единственото чекмедже на нощната масичка имаше два кламера, визитка с измислената й професия и крайчец на молив.
С тежка въздишка седна на леглото, което поддаде под тежестта му както тялото й. С ръце на коленете, се наведе и се загледа в пода. Липсваше му, не можеше да отрича повече. Някаква дупка се беше отворила в него, а си бе обещал никога повече да не я усеща. Очите му се замъглиха и мислите му се завихриха като оттичаща се в канала вода. И в този момент телефонът му иззвъня.
— Хендрикс.
— Господин министър, обажда се агентът от ЦРУ Тайрон Елкинс.
Думите му бавно проникнаха в замъгления мозък на Хендрикс.
— Откъде имаш номера ми, синко?
— Трябва да ви предам съобщение от Питър Маркс.
Хендрикс се смръщи и усети напрежение в рамената и ръцете си.
— Къде е Питър?
— В безопасност е, сър. Нападнали са го. Иска да говори с вас.
— Ами, добре, дайте му телефона. — Настъпи пауза. — Питър?
— Да, сър.
— Добре ли си?
— Да, сър.
— Какво, по дяволите, стана с теб?
Питър му разказа как се е разминал на косъм със смъртта в гаража и за бягството си от линейката и фалшивия медицински екип.
— Чист късмет си беше, че Тайрон е бил зад мен — завърши Питър.
— Къде си? Ще изпратя хора да…
— С цялото ми уважение, сър, след пробива в сигурността, за който ме предупредихте, и това, което стана в сградата, бих предпочел никой да не знае къде съм в момента. Сорая ме откри чрез Борн.
— Борн ли?
— И двамата със Сорая познават Тайрон, сър. Само толкова мога да ви кажа за момента.
— А Сорая?
— Още е в Париж. Разбрала е кой е убил нейния човек. Бенджамин Ел-Ариан. Той е мъртъв вече. — Питър му предаде информацията, която беше предизвикала нападението срещу него. — Трябва да изпратите екип да доведе Рой Фицуилямс във Вашингтон за разпит възможно най-скоро. Фицуилямс е бил консултант на сирийската минна компания „Ел-Габал“, но не го е споменал, когато е минавал проверките.