Още един пробив в системата за проверка на персонала, отбеляза си Хендрикс. Цяло чудо беше, че правителството още се крепеше.
— Търсим непосредствена заплаха на територията на САЩ — каза Питър.
„Спомняй си за мен и докато охраняваш Индиго Ридж.“
— Индиго Ридж — тихо повтори Хендрикс.
— Именно.
— Браво, Питър.
— Сър, съжалявам, че ви създадох проблеми. Бяхте прав, когато ми възложихте Индиго Ридж по този индиректен начин.
— Радвам се само, че решението ми не доведе до смъртта ти.
— Работата ви не е лека — отвърна му Питър, — но вие я вършите добре.
— Благодаря. — Хендрикс се замисли. — По съображения за сигурност, докато не разплетем тази ситуация, Тайрон да ми се обажда всеки ден по обед. Ще ти съобщя веднага щом задържим Фицуилямс. Заслужаваш да присъстваш на разпита му.
Той затвори и се обади на директора си по оперативните мероприятия в Индиго Ридж, който вече беше подложен на нападките на Данзигер.
— Остави го — каза му Хендрикс. — Искам да вземете един отряд и да арестувате Рой Фицуилямс.
— Сър?
— Чухте ме. Назначете най-добрите си хора да го доведат със самолет във Вашингтон. Незабавно. Ще поръчам да ви чака машина на военновъздушните сили. Искам да го доведете право при мен, ясно ли е?
— Съвсем ясно, сър. Смятайте, че е станало.
Хендрикс се обади на познат генерал от военновъздушните сили и го помоли да разреши използването на самолета. Когато остави мобилния си телефон, погледът му попадна на визитката на Скара, оставена в чекмеджето на нощното шкафче.
„Работата ви не е лека“, беше му казал Питър. В съзнанието му изплува образът на Скара, така както я беше видял в деня, когато се запознаха, клекнала в скромната му градина при лехата с розите.
Взе картичката й. В центъра й беше отпечатана роза. С разтуптяно сърце той скочи и излезе на бегом от апартамента, оставяйки озадачените агенти от ФБР зад себе си.
Ребека вече не приличаше на стюардеса — излъчваше някаква напрегната съсредоточеност и целеустременост. Очите й пламтяха, а бузите й бяха поруменели, сякаш се канеше да се хвърли срещу съдбата с главата напред. Беше се преобразила в ангел на отмъщението. Очевидно, след като я остави в ресторанта, се беше преоблякла, с което потвърждаваше подозренията му — че има своя мисия по отношение на обитателите на синагогата. Липсвал й беше само някакъв подтик и той й го бе дал, когато й съобщи самоличността на арабина, осквернил еврейския храм, край който беше избрала да живее. Подозираше, че тя е агент на „Мосад“, но в крайна сметка това нямаше значение. Канеше се да проникне в синагогата и да убие Семид Абдул-Кахар. Проблемът беше, че без да иска, щеше да попадне право под смъртоносния кръстосан огън между охраната му и СВР. Трябваше да я спре.
Канеше се да й препречи пътя, но тя промени посоката. Очевидно все пак не отиваше към уличката, водеща за синагогата. Поради прекъснатия им разговор относно вътрешното устройство на храма обаче Борн знаеше къде отива.
Той дръпна Борис и тръгна подир нея, но колегата му се възпротиви.
— Луд ли си? Ще провалиш всичко.
Борн се обърна към него.
— Въпрос на доверие, Борис.
Борис се поколеба за малко, кимна и го последва по уличката вляво, почти паралелна на другата, по която се стигаше до синагогата.
Борн видя как Ребека сви вляво и изчезна. Ускори крачка, следван по петите от Борис. Когато стигна до мястото, където се скри Ребека, видя съвсем тесен проход, колкото за един човек. Впусна се напред, опитвайки се да се спомни плана на древната синагога, така както Ребека му го беше описала.
Изведнъж стигна до края на прохода и се изправи пред празна стена.
— Какво, по дяволите, става, Джейсън? — попита Борис.
— Вървим по петите на агент на „Мосад“, който знае друг вход в синагогата.
— Откъде по-точно? През стената ли е минал?
Отвсякъде ги обгръщаше тъмнина. Борн си повтори всичко, което му беше казала Ребека за синагогата. Знаеше къде се намира по отношение на прохода, затова се обърна наляво и опипа стената, търсейки някакъв лост или дръжка. Нищо. После отстъпи назад една крачка и едва не се блъсна в Борис, но с десния си крак напипа метална решетка.