Борис взе пушката, прекрачи трупа и продължи нататък.
Зад Ребека имаше двама мъже. Борн не можеше да разбере дали тя го знае, затова скочи от гредата, разкъсвайки плата. Падна на присвити крака. Мъжете се обърнаха, той описа дъга с крака си и удари единия зад коленете. Мъжът се стовари на пода и Борн веднага се нахвърли отгоре му с юмруци.
Ребека удари втория отстрани по главата. Той залитна, но успя да вдигне пушката си и да изстреля порой от куршуми. Тя падна в краката му, той вдигна приклада, канейки се да го стовари на тила й, но тя го изпревари и заби юмрука си в слабините му. Той се преви на две, а тя извади тънък нож изпод черната си рокля и разпори корема му от край до край.
Очите му се облещиха от шока, но тя вече го прескачаше и се пресягаше към крайчеца на робата на Семид Абдул-Кахар. Той се спъна, но с помощта на кама с широко острие отряза част от плата, освободи се и изтича извън стаята.
Борн стана от пода и изтича след Ребека, която последва Семид извън харема в същинската част на синагогата.
Щом чу автоматичната стрелба, Борис се затича. Берия и Зачек, и двамата насочили автомати „Калашников“ пред себе си, стояха разкрачени един до друг и безмилостно забиваха куршумите в шестима от бандитите на Семид Абдул-Кахар.
Зачек забеляза Борис, докато той влизаше през входа, и насочи към него автомата си, стреляйки наред, без да се цели. Борис се скри зад вратата, през която беше дошъл. Стрелбата беше толкова ожесточена, че се принуди да изчака клекнал и с разтуптяно сърце, преди да се покаже отново. Намери само труповете на шестимата мъже, сгърчени и кървящи от многобройните рани. Нямаше и следа от Берия или Зачек.
Сдържайки яда и недоволството си, той огледа стаите една по една, като едновременно се ослушваше. После чу нови изстрели и тръгна наляво. Щом прекоси прага, в левия му прасец се заби куршум. Кракът му се подгъна и той падна на дясното си рамо, претърколи се, изправи се на коляно и отвърна на огъня. За малко да отнесе главата на Зачек, но мизерникът успя да се отдръпне в последния момент.
Борис се премести, въпреки че го заболя и левият глезен не го държеше. Добре че го направи, защото главата и раменете на Зачек се появиха иззад стената и той стреля по мястото, където само малко преди това се намираше Борис. Карпов завъртя пушката и стреля по ъгъла в стената, зад който се укриваше Зачек. Разхвърчаха се дърво и гипсови отломки и Борис отново се премести, този път в обратната посока, и когато Зачек се появи отново и стреля в мястото, където щеше да се намира Борис, ако беше продължил в същата посока, Борис го гръмна в лявото рамо.
Зачек падна назад, Борис се затича право срещу него, задържайки огъня, докато противникът му не излезе в пълен ръст. Зачек натисна спусъка на автомата си и дъждът от дървени и гипсови парченца временно го ослепи, но въпреки всичко той продължи напред, защото знаеше, че ако остане на едно място, резултатът ще е фатален.
Погледът му се проясни и Борис видя Зачек на пода. Седеше, подпрян на стената, а от разбитото му ляво рамо шуртеше кръв. Отчаяно се опитваше да презареди оръжието си.
Той го усети, вдигна глава и оголи зъби като бясно куче. После се усмихна, хвърли автомата и разпери ръце.
— Предавам се, генерале. Не стреляйте, не съм въоръжен.
Борис зърна малкия пистолет, полускрит в дясната му ръка. Но даже и негодникът да не беше въоръжен, нямаше да има значение. Дръпна спусъка на пушката си и тялото на Зачек за секунди затанцува като марионетка, на която са прерязали конците. А после се отпусна настрани сред локва кръв и очите му се оцъклиха.
Сигурно се беше случило нещо важно, реши Борис, защото видя, че Берия е тръгнал да бяга от синагогата. Стана му любопитно. Предположи, че Борн е успял някак си да промени безвъзвратно ситуацията и Берия има достатъчно разум в главата си, за да се оттегли, докато е още цял.
Само че нямаше да има този късмет.
Борис го настигна при входното антре, вече осеяно с шест трупа. Берия избра за бягство най-краткото разстояние между себе си и вратата. Маршрутът му минаваше между две от телата. Той се подхлъзна в локва от кръв и затичалият се Борис се вряза с пълна скорост в него. Нещо поддаде в левия му глезен и по крака му мина огнена болка. Куршумът от автомата на Зачек беше минал през мускула на прасеца му, което беше добре, но раната кървеше обилно. Кракът трябваше да се вдигне, а раната — да се превърже. Кракът му поддаде и Борис падна на едно коляно. Прониза го непоносима болка. Берия обаче се беше поосвестил. Заби приклада на автомата си в брадичката на Борис и го събори по гръб.