Треперещите му ръце целите бяха в кал, а под ноктите му имаше пръст. Преравяше розовите лехи методично, отляво надясно. Заравяше пръсти в основата на всяко растение с надеждата, че ще открие нещо, което е заровила там, за да го открие, когато тя си отиде. Стигна обаче до последната роза, без да открие каквото и да било.
Седна върху петите си и се подпря на колене, загледан в цветята. Обичаше розите си — цвета им, миризмата им, — но в момента забелязваше само техните бодли. Може би този път зад името не се криеше нищо друго76. Не му се искаше, но трябваше да го повярва, защото нямаше друг избор.
Горчиви сълзи нахлуха в очите му и засрамен и отчаян, той зарови лице в мръсните си шепи.
Борис не се виждаше никъде. Борн прегледа набързо труповете и умиращите и не откри нито него, нещо, за което беше дълбоко благодарен, нито шефа на СВР Константин Берия. Почуди се за миг къде са изчезнали, но имаше други задачи за решаване.
— Преследвам Семид Абдул-Кахар от три години — започна разказа си Ребека, докато излизаха по пътя, по който бяха влезли в синагогата. — Той държи около дванадесетина двойници, които изглеждат като него и имитират говора му. Обикновено тях изпраща на публичните места, където трябва да се яви. Самият Семид Абдул-Кахар може да бъде видян на записите, които хората му периодично изпращат на „Ал Джазира“. Проучила съм ги в най-дребните детайли. Знам как изглежда истинският Семид Абдул-Кахар. На практика никой друг освен помощниците му не може да го разпознае.
Фактът, че арабинът има двойници, коренно промени плановете на Борн. Борис му беше казал, че Семид Абдул-Кахар е в Дамаск. Вече усещаше обаче, че синагогата е само уловка. Ако е така, значи лидерът на „Джамията“ би следвало да е в „Ел-Габал“. От това произтичаха много други последствия и не на последно място предположението, че фазата на планирането на терористичното нападение приключва и започва етапът на извършването му, което му оставя съвсем малко време, за да проникне в „Ел-Габал“, да постави СИМ картите и да задейства взрива, поставен от дон Фернандо в дванадесетте каси с картечни пистолети ФН СКАР-М Мк 20.
Искаше да влезе в „Ел-Габал“ сам, но осъзна, че помощта на Ребека му е абсолютно необходима. Само тя можеше да разпознае Семид Абдул-Кахар. Ако той наистина беше в сградата, Борн нямаше намерение да изпусне възможността да го убие. Арабинът беше истинската заплаха. След смъртта на Ел-Ариан той оставаше сърцето и душата на „Северий Домна“ и без неговата подкрепа организацията щеше толкова да отслабне, че Сорая, Питър и екипът им щяха без проблем да се справят с нея. Но ако Семид оцелееше някак, щеше да я хване с желязна ръка и предвид факта, че членовете й заемаха важни постове в бизнеса и политиката, възможностите му да осъществява терористични актове щяха да нараснат неимоверно — нещо, което Борн не можеше да позволи да се случи.
Докато излязат на улицата, той разказа на Ребека за „Ел-Габал“ и задачата си.
— Мисля, че Семид Абдул-Кахар е там. Знам как да вляза, също както ти знаеше как да влезеш в синагогата, без да те забележат — завърши той. — Или идваш с мен, или пътищата ни се разделят тук.
За нейна чест тя не се поколеба нито за миг. Отидоха с такси до гарата, където той отключи шкафчето и извади раницата, пълна с нужните приспособления, които си беше набавил. Ребека го наблюдаваше с лека усмивка.
— Какво толкова смешно има? — попита Борн, докато излизаха.
— Нищо особено. — Тя сви рамене. — Просто аз се оказах права, а шефовете ми — не. — Усмивката й стана по-широка. — Няма нищо случайно в това, че обслужвах полета ти от Мадрид.
— „Мосад“ ме следи.
— Смяташ, че съм от „Мосад“ ли?
Без да отговори, той я поведе по широките улици, които отиваха към „Шукри Куатли“ И двамата бяха облечени като сирийци и никой не им обръщаше внимание. Ребека се беше забрадила като мюсюлманка.
— Аз те следях — каза тя. — Когато установих връзката между Семид Абдул-Кахар и „Северий Домна“, разбрах, че пътищата ни ще се пресекат. Измисленото ти име не ме заблуди. Видях те на снимката и те разпознах от фотографиите, която имаме в архивите си.
76
„Какво е едно име? Туй, което зовем ний «роза», ще ухае сладко под всяко друго име.“ „Ромео и Жулиета“, II действие, втора сцена. — Бел.прев.