Без да се обръща назад, той притича до капандурата, през която се влизаше в сградата. Съблече се и надяна униформата на пазача, когото уби. После отгледа капака. През него се виждаше някакъв склад, потънал, поне за момента, в тъмнина и безлюден. Между пода и тавана имаше подпряна стълба. Не се изненада, когато забеляза кабела на алармената система по края на капака. Моментално разбра, че без вакуумки, с които да хване стъклото и да го задържи на мястото му, след като го среже, няма смисъл да използва резеца. Сложи раницата на земята и извади ножа с широкото острие. Подпъхна го между ръба на капака и чакъла. Връхчето на острието се отчупи и инструментът заприлича на отвертка.
Пантите на капака се намираха срещу противоположната на стълбата страна. С притъпения връх на ножа Борн разви винтовете, така че да може да го повдигне леко. Напипа жицата, с ножа преряза изолацията на кабела на две места и уви към оголените места краищата на допълнителния кабел, така че да го удължи, без да прекъсва тока. После надигна капака и се пъхна под него. Падна на пода на стаята, отиде при вратата и излезе в дълъг коридор, който се простираше от двете му страни. Право пред него имаше парапет. Надникна през него и видя целия склад под себе си. Потърси с поглед дванадесетте продълговати каси и веднага ги видя отдясно. Отляво се виждаха отворените врати, водещи към рампата. Вече товареха първите каси на камионите. Трябваха му десетина секунди, за да запамети плана на склада, после намери най-близкото стълбище и бързо тръгна да слиза по него.
По горните етажи не срещна проблеми — всички бяха на първия етаж и наблюдаваха товаренето на оръжията. Засега Семид Абдул-Кахар не се виждаше никъде, но Борн не се съмняваше, че е някъде наблизо.
Сблъска се с пазач чак на втория етаж. Той му кимна, но докато минаваше край него, го хвана за ръката.
— Къде ти е оръжието? — попита мъжът.
— Ето тук — отвърна Борн и удари главата му в стената. Пазачът прибели очи и се свлече на земята. Борн взе неговия „Калашников“ и продължи по пътя си. Ако се съдеше по скоростта, с която товареха, разполагаше с по-малко от десет минути, за да постави СИМ картите и да излезе от сградата, преди да изпрати електронния сигнал, който щеше да вдигне всичко във въздуха.
Вторият пазач беше застанал отстрани на стълбището. Кимна му незаинтересовано, докато Борн слизаше по последните стъпала. Борн го подмина, извъртя се и заби приклада на автомата си в корема му. Мъжът се сви на две и Джейсън заби приклада във врата му. Издърпа тялото в сенките и тръгна по маршрута, който най-бързо щеше да го отведе при две купчини каси с оръжие и взрив в тях.
Отдели една безценна минута, за да се слее с хората наоколо. Между касите на дон Фернандо и друга купчина дървени каси от отсрещната страна на циментовия под имаше група мъже. Борн разполагаше с дванадесет еднакви СИМ карти, по една за всяка каса. Дон Фернандо му беше казал съвсем точно къде да ги сложи — отстрани на кутиите. Малките парченца пластмаса имаха лепенки на гърба. Трябваше само да махне покритието им и да ги залепи където трябва. Успя да сложи шест, преди да чуе властен глас, който го вика.
— Ей, пазач! Какво правиш?
Борн се обърна и видя мъж, който приличаше на Семид Абдул-Кахар, да излиза иззад касите, които очевидно не бяха предвидени да бъдат транспортирани тази вечер.
Семид присви очи и му направи знак да се приближи.
— Не те познавам.
— Изпратиха ме тук тази сутрин.
Семид кимна на двама мъже и те застанаха зад Борн. Подкараха го с дулата на автоматите си пред себе си и го заведоха зад стената от дървени каси.
— Никой не е изпращан в „Ел-Габал“ — каза Семид, — нито тази сутрин, нито когато и да било през тази седмица. — Той се приближи, а един от хората му взе оръжието на Борн. — Кой си ти? И по-важното е, как проникна в сградата? — Когато Борн не отговори, арабинът се усмихна. — Е, добре, ще се занимаем с теб веднага щом свършим с товаренето.
В този момент Борн сграбчи пазача от дясната си страна за ръката и като се извъртя от кръста, го накара да загуби равновесие. Нанесе карате удар по китката на другия и обездвижи ръката му, с която се канеше да стреля. Изтръгна му автомата и го удари по главата. Другият пазач си беше стъпил вече на краката и се нахвърли отгоре му с наведена напред глава. Лицето му се срещна с дясното коляно на Борн, нещо изпука и той падна на земята.
Обърна се и се озова право срещу дулото на пистолет „Макаров“, който Семид навря в устата му. Бяха близо един до друг и лекият тик в крайчеца на дясното му око беше лесно забележим.