Борн и дон Фернандо я погледнаха поразени. Кристиан изглеждаше само тъжен.
— Разбрах го едва когато господин Борн ми даде това. — Тя извади пистолета със сребърната дръжка. — Мама го е носела, когато са я убили. Стреляла е по господин Борн, нали?
— Така е — потвърди Борн.
— Кая е дала на мама оръжието — продължи Скара. — Също както една от личностите й е мразела теб, друга е ненавиждала мама.
Кристиан долепи длани като за молитва.
— Кая се превърна в напаст. — В думите му се четеше емоционалният шок, който беше преживял. — Имаше късмета да изглежда три-четири години по-млада от възрастта си. Беше твърде умна за годините си и по някакъв свой начин превъзхождаше другите. Не бях казвал на никого за нея — дори и на вас, дон Фернандо. От една страна, се срамувах и ужасявах, че се опитва да тръгне по моите стъпки. От друга, смятах, че мога да я контролирам. И това ми беше огромната грешка. — Той погледна надолу към пода. — Никой не беше в състояние да контролира Кая.
— Тя използваше както тялото, така и болния си мозък — намеси се и Скара.
Кристиан потръпна.
— Несъмнено си права. — Той сви рамене. — Така или иначе Конклин откри, че съм изпратен да го убия. И мисията се провали. Но дори след като научи за смъртта ми, той все пак ви изпрати, господин Борн.
Скара се наведе напред.
— Заради ужасната лъжа на Кая. — Тя превъртя пистолета в ръцете си.
— Е, поне беретата се отчете — обади се Борн. — Спаси ми живота в Дамаск.
— И слава богу — пламенно каза дон Фернандо.
Отново последва мълчание. Всички думи изглеждаха изречени. Когато Кристиан стана, останалите го последваха. Борн се ръкува с него — не им оставаше да направят нищо друго.
— Скара — предложи Кристиан, — защо не си вземеш свободен ден и не покажеш на господин Борн някои от забележителностите, които е пропуснал миналия път?
Дон Фернандо го прегърна и го разцелува по двете страни.
— Довиждане, Джейсън — каза му той. — Но няма да си вземаме сбогом.
Когато Борн и Скара излязоха, Кристиан се обърна към дон Фернандо.
— Смяташ ли, че подозира нещо?
— Нито за секунда — отвърна му той. — Но не се съмнявам, че когато се върне във Вашингтон и поговори с Питър Маркс, ще му просветне.
Кристиан се намръщи.
— А това няма ли да бъде проблем?
— Нали така искаме. — Дон Фернандо се усмихна. — Вече си купил толкова акции от „Ниодайм“, че притежаваме контролния пакет на „Индиго Ридж“. Ще станем невъобразимо богати. — Той погледна изпитателно приятеля си. — Прощавам ти, че си ме държал в неведение относно Кая. Планът ти да се възползваш за прикритие от нападението над „Индиго Ридж“, планирано от „Северий Домна“, сработи великолепно. Ръководните лица в американското правителство бяха твърде заети да разплитат замислите на „Северий Домна“, за да обърнат внимание на компаниите, които използвахме, за да изкупим акциите на „Ниодайм“.
Кристиан отиде до прозореца и погледна долу на улицата, където дъщеря му и Борн излязоха от сградата и прекосиха кишавата улица.
— И какво ще направи Борн, когато разбере?
Дон Фернандо се присъедини при него до прозореца. Небето се беше забулило в облаци и скоро отново щеше да завали сняг.
— При него е трудно да се предскаже. Надявам се, че ще се върне, за да си поговорим.
— Имаме нужда от него, нали?
— Да — сериозно отвърна дон Фернандо. — Той е единственият, на когото можем да се доверим.