— Минали сте своя Рубикон.
Есай се замисли, а после кимна.
— Прибрах се като друг човек, изгубил мира си, с ожесточено сърце. Съратниците ми, тези, които считах за приятели, ме бяха предали. Бяха се измъкнали зад гърба ми. Вече не принадлежаха към „Северий Домна“ — поне не към тази организация, която някога почитах, — а към някаква нова структура, подчинена на Джамията и ужасния Черен легион. През цялото време мисля за отмъщение. Информацията в лаптопа, който откраднахте, щеше да е това отмъщение. Щях да открадна златото под носа на организацията, но вече няма как. — Борн понечи да отвърне, но Есай му махна с ръка. — Ала Аллах е велик и милостив и ето че вие отново се появихте и ще станете оръжието на моето отмъщение.
Отново настъпи тишина. Над главите им се носеха звуците на нощната джунгла, Корелос, отпуснал глава на гърдите си със затворени очи, захърка като дъскорезница.
Есай се засмя, а после се покашля.
— Нуждая се от уменията ви, господин Борн. Само на вас мога да имам доверие, че ще откриете какъв е новият план на организацията, за да можем заедно да го предотвратим.
— Не работя с други.
— Не е ли странно? — Или не беше чул Борн, или не искаше да обърне внимание на думите му. — Че говорим за доверие. И двамата сме мъже на честта, нали?
Борн кимна. Ъгълчетата на очите на Есай се сбръчкаха.
— Тогава предлагам…
— Знам какво искате да направя — прекъсна го Борн.
— Съвпада съвсем точно с вашите планове. Но сега ще разполагате и с моята помощ.
— Не ми е нужна помощта ви.
— При цялото ми уважение, господин Борн, в случая грешите. Организацията е голяма и силна, а пипалата й са плъзнали по всички кътчета на света. — Той размаха пръст срещу Борн. — Ако смятате, че преувеличавам, мога да ви уверя, че не е така.
— Каквото има да става, ще стане.
Есай кимна почти нетърпеливо.
— Разбирам. В замяна обещавам да ви кажа кого са изпратили да ви убие.
— Рано или късно ще разбера — сви рамене Борн. — Познавам всички пътища и всички играчи.
— Не разчитайте на това. Както ви казах, организацията си е поставила свещена мисия. Без помощта ми ще ви унищожат.
— И предполагам, за да ми дадете информацията за тази мисия, ще поискате и аз да ви дам информацията за „Северий Домна“, която ви е нужна.
— Нищо подобно, господин Борн. За мен е важно да останете жив! А и нали ви казах, че и двамата сме мъже на честта. Ще ви кажа всичко още сега. — Той се приближи и сниши глас. — Ако не успеете да го спрете, приятелчето ви Борис Карпов ще ви убие.
4
— Много сте добър с нас, господин министър.
— Питър, помолих ви да ме наричате Кристофър — отвърна министърът на отбраната Кристофър Хендрикс.
Питър Маркс, седнал до другия съдиректор, Сорая Мур, промърмори нещо в съгласие.
— Имам идеи относно възкресяването на „Тредстоун“ — продължи Хендрикс, — но преди да ви ги съобщя, искам да чуя мнението ви. Как си представяте по-нататъшното развитие на „Тредстоун“?
Намираха се в гостната на къщата му в Джорджтаун, където се бяха събрали да обсъдят стратегията си. Семейството на Хендрикс принадлежеше към висшите кръгове на джорджтаунското общество, но не беше богато, което означаваше, че въпреки синята си кръв Хендрикс притежаваше типичното за по-нисшите класи отношение към работата. Обичаше да постига нещата с труд и винаги да успява.
Строен и висок, с изправената стойка на военен, той беше служил за кратко в Корея, където го бяха ранили. След като получи от президента полагащия му се медал за храброст, Хендрикс постъпи на държавна служба. До миналата година работеше като съветник по националната сигурност.
Сега, след като най-после получи заветния пост, беше решил да въведе всички инициативи, които замисляше от години. Първата, и всъщност най-важната, беше да превърне възкресената „Тредстоун“ в своя собствена организация, независима от намесата на ЦРУ, Агенцията за национална сигурност и Конгреса.
Хендрикс нямаше желание да заобикаля закона, но все пак, както отбелязваше, понякога се налага да има една малка и сплотена група хора, предани един на друг и на Америка, която да действа в областите, където прекалената публичност и грешките не бива да бъдат допускани. И сега, когато страната се намираше под атаките на различни екстремистки терористични групи, доморасли и от чужбина, беше дошъл моментът да осъществи замисъла си.