За целта Хендрикс беше наел Сорая Мур и Питър Маркс. Маркс беше ръководил „Тифон“, групата за тайни операции на ЦРУ, докато новият шеф М. Еръл Данзигер не го уволни като твърде приближен на предшественика си. Сорая и Питър се познаваха добре, имаха сходни темпераменти и оригинално мислене, което според Хендрикс беше особено ценно качество в междуведомствената престрелка, в която се бяха озовали. А Сорая освен всичко беше и мюсюлманка с наполовина египетска кръв и притежаваше задълбочени познания и личен опит по въпросите на Близкия изток. Накратко, и двамата представляваха пълна противоположност на склерозиралите генерали и политици от кариерата, с които беше осеяна американската разузнавателна общност.
Маркс и Мур седяха срещу него на същия кожен диван, на какъвто седеше и той, а секретарката му Джолийн стоеше зад него със слушалката на мобилния си телефон в ухото. Сутрешното слънце се процеждаше през завесите. В процепа им се виждаше сянката на човека от охраната му, а на масичката пред тях имаше остатъци от закуска. Клио, великолепна кръстоска между боксер и голдън ретривър, стоеше неподвижно изправена до крака му, с леко наклонена глава и отворена уста и гледаше, сякаш озадачена от дългото мълчание.
След бърза размяна на погледи Сорая се изкашля. Широките й сини очи и големият нос привличаха вниманието към нейното лице с ясно очертани арабски черти и цвят на канела. Излъчваше някакво властно присъствие, което впечатляваше Хендрикс. Това, което харесваше най-много у нея обаче, беше, че не се държи по типично женски начин, но не се прави и на мъжкарана, както повечето жени, попаднали в преобладаващо мъжки организации. Независимостта й едновременно му допадаше и му действаше някак успокоително. Затова обръщаше същото внимание на нейните мнения, както на тези на Маркс.
— С Питър искаме да предприемем действия във връзка с едно сведение, което пристигна рано тази сутрин — най-накрая подхвана Сорая.
— Какво сведение?
— Извинете, господин министър — наведе се над рамото му Джолийн, — Брад Финдли ви търси по телефона.
Хендрикс рязко се извърна.
— Джолийн, казах ли ти да не прекъсваш съвещанието ни?
Секретарката му неволно отстъпи.
— Съжалявам, сър, но предполагах, че ще искате да разговаряте с шефа на вътрешната сигурност…
— Никога не си позволявай да предполагаш — скара й се той. — Отивай в кухнята. Знаеш какво да кажеш на Финдли.
— Слушам, сър. — С пламнали страни Джолийн бързо напусна стаята.
Маркс и Сорая отново си размениха погледи. Сорая пак се изкашля.
— Трудно е да се каже.
— Малко е необичайно — поясни Маркс.
— Тоест…? — Хендрикс сви вежди. Напълно беше забравил инцидента с Джолийн и собствената си остра реакция.
— Източникът не е от обичайните заподозрени — недоволни имами, шефове на кланове, руснаците, албанците или китайската мафия. — Сорая се изправи и се разходи из стаята, докосвайки ту бронзова фигура, ту рамката на някоя фотография. Клио я наблюдаваше с големите си воднисти очи.
Изведнъж Сорая рязко се спря и погледна Хендрикс.
— Тези си ги знаем. Само че това сведение постъпи от неизвестен…
— Не разбирам. — Челото на министъра още повече се сбръчка. — За тероризъм ли…
— Не, не става въпрос за тероризъм — намеси се Сорая.
— Поне не според досегашните ни дефиниции. Говорим за определен човек, който се обърна към мен.
— Защо е поискал да премине на наша страна? Какви са мотивите му?
— Все още не е ясно.
— Все едно, който и да е, доведете го да го разпитаме — нареди Хендрикс. — Не обичам загадките.
— Щяхме да спазим правилата и да го доведем — намеси се и Маркс, — но за съжаление той е мъртъв.
— Убит?
— Прегазен — отвърна му Маркс.
— Всъщност нищо не знаем. — Сорая се хвана за тапицираната облегалка. — Искаме да отидем в Париж и да разследваме случая.
— Забравете го. Имате по-важни задачи. Пък и не знаем доколко е можело да му се има доверие.
— Даде ни предварителни сведения за организация, наречена „Северий Домна“.