Борн заплува към „Освобождение“, малка платноходка в близост. Умът му трескаво работеше. Ако се съдеше по координацията и педантичния подход, заповедта за задържането му едва ли идваше от тайландската полиция, която не се славеше с нито едно от тези качества. Някой друг им дърпаше конците и той май се досещаше кой. Знаеше си, че вероятността „Северий Домна“ да потърси отмъщение за това, което беше причинил на тайната им организация, не е отпаднала. Само че в момента беше по-добре да отложи разсъжденията и да помисли как да се измъкне от капана и да спази обещанието си към Мойра: да се погрижи за безопасността на Беренгария.
С няколко силни замаха доплува до лодката и се прехвърли през борда. Понечи да се изправи, но внезапен дъжд от куршуми го принуди да се сниши и да припълзи до средата й, използвайки навито на руло въже за защита. Джетовете се приближиха и от тях се посипа нов порой от куршуми. Лодката се разтресе и залюля и с малко помощ от негова страна се преобърна. Борн размаха театрално ръце и се преметна през борда, сякаш е улучен.
Джетовете обиколиха няколко пъти преобърнатата лодка — търсеха дали няма да изплува — и когато тялото му не изникна отникъде, водолазите на задните седалки си сложиха маските и се преметнаха странично във водата, придържайки ги с ръка.
Скрит от погледите им, Борн риташе на място с крака под преобърнатата лодка и дишаше в кухината под корпуса й, но временното му спасение не трая дълго. В бистрата вода изплуваха облаци мехурчета, образувани при гмуркането на водолазите.
Борн бързо нави края на въжето около десния кнехт. Щом първият водолаз се появи под него, той се спусна надолу, увъртя го на клуп около врата му и дръпна с все сила. Мъжът пусна харпуна си, за да посрещне атаката, но Борн рязко дръпна маската му и за момент го ослепи. После докопа харпуна, извъртя се и простреля втория водолаз в гърдите.
Кървав облак се разпростря във водата, разнасян от течението. Борн знаеше, че не бива да го стигне. С изгарящи за въздух дробове той се издигна нагоре и изплува в хралупата под корпуса, но почти незабавно отново се спусна надолу, за да потърси останалия жив водолаз. Водата беше помътняла от съсирващата се кръв. Тялото на мъртвия гмуркач се носеше безжизнено с разперени ръце и сочещи към дъното плавници. Борн тъкмо се канеше да се обърне на другата страна, когато около врата му се пристегна здраво въжена клопка. Забил колената си в гърба му, другият водолаз опъваше с две ръце въжето. Опита се да сграбчи нападателя си, но той му се изплъзна. Въпреки че здраво стискаше устни, от устата му се процеди струйка мехурчета. Въжето силно притискаше гърлото му и не му даваше възможност да изплува.
Борн овладя инстинктивния порив да се съпротивлява. Нямаше смисъл — само щеше да се изтощи и да затегне още повече въжето около шията си. Вместо това се отпусна по течението, почти като мъртвия водолаз на метър от него, и се престори, че е загубил съзнание. Нападателят му го притегли към себе си и посегна с нож към гърлото му, но Борн успя да натисне изотзад копчето за изпускане на въздуха на кислородната му бутилка. Струята изскочи под маската с такава сила, че водолазът отвори уста, а Борн дръпна тръбата на бутилката и от нея изригна облак мехури. Въжето се охлаби около врата му и като се възползва от изненадата на мъжа, той се измъкна от примката. Извърна се и се опита да го хване за ръцете, но противникът замахна с ножа към гърдите му. Борн го изби от ръката му, ала водолазът се вкопчи в него и му попречи да изплува за въздух.
Борн докопа втория мундщук на акваланга, притисна го към устата си и си пое пареща глътка въздух. Нападателят му също се опита да хване своя мундщук, но Борн му попречи. Лицето на мъжа беше пребледняло и изтощено. Той отново замахна и безуспешно се опита да пререже тръбата за въздуха или да нарани Борн. Примигна няколко пъти и превели очи, почти безжизнен. Борн посегна към ножа, ала мъжът го пусна от ръката си и оръжието се понесе надолу към бездната под тях.
Въпреки че през мундщука на Борн постъпваше достатъчно количество въздух, той знаеше, че едва ли е останал много кислород в бутилката, след като беше натиснал копчето на регулатора. Краката на водолаза все още бяха кръстосани около него и го държаха в клопка, а въжето се беше оплело около телата им като мрежа. Борн тръгна да го разплита, но изведнъж усети някакво раздвижване във водата край себе си. От дъното сякаш се надигна някаква студена вълна и го прониза. Пред погледа му се появи акула — дълга около четири метра, сребристочерна, безпогрешно поела курс към него и двамата мъртви водолази, привлечена от вкуса на кръв и битката във водата, усетила сигурните знаци, че някъде има умряла риба, с която да се нахрани, и може би дори не само една.