Резкият звук на звънеца го изтръгна от размислите му. Отвори входната врата и насреща му се изправи жена на около двадесет и пет годишна възраст, със сърцевидно лице и коса, небрежно завързана на опашка. Носеше очила с метални рамки, дънков гащеризон, мъжка карирана риза, яркозелено сабо и слънчева шапка с увиснала периферия.
Представи се като Маги Пенрод и му показа документите си, както вече беше направила с бодигарда, охраняващ района на къщата. Хендрикс се зачете в препоръката й. Беше получила образованието си в Сорбоната и колежа „Тринити“ в Оксфорд. Баща й, вече починал, работил в социалните служби, а майка й, шведка по произход, преподавала чужди езици в училище в Бетесда, щата Мериленд. Обикновено момиче, в което нямаше нищо запомнящо се, освен може би парфюмът й с някакъв особен остър дъх, който го лъхна, когато тя се наведе да си вземе личната карта. На какво му напомня, запита се Хендрикс и го подуши колкото може по-незабележимо. Аха, канела и нещо малко по-горчиво, като препечен бадем може би.
Докато я водеше към печално клюмналите рози, той попита:
— Какво прави човек с диплома на изкуствовед като вас…
— Тук? — Тя се засмя с мек, сочен глас, който раздвижи нещо отдавна скрито в дълбините на душата му. — Изкуствознанието не беше особено практичен избор на професия. Пък и не вирея добре в академичните среди — твърде много се занимават с машинации и интриги.
Говореше с лек акцент, който вероятно дължеше на майка си. Тя се спря до един розов храст с ръце на хълбоците.
— А и предпочитам сама да съм си началник. И да няма кой да ми нарежда.
Заслушан по-внимателно, той откри, че акцентът смекчава думите й и им придава някаква определена чувственост.
Тя клекна и се зарови с дългите си здрави пръсти в неразтворените и покафенели опърпани пъпки. По кожата й потече малко кръв, но тя не обърна внимание.
— Цветовете не са се разтворили, а листата са нагризани от насекоми. — Тя се изправи и се извърна към него. — Първата причина е, че прекалено ги поливате. А втората, че трябва да се пръскат веднъж седмично. Не се тревожете, използвам само биопрепарати. — Тя му се усмихна. Слънцето огряваше бузите й. — Ще отнеме седмица-две, но смятам, че ще успеем да ги спасим.
— Щом трябва — махна с ръка Хендрикс.
Слънцето се плъзна по кожата й като масло, осветявайки ситните златни косъмчета, от които не можеше да откъсне поглед. Усети как му припарва в гърлото. И после, без да разбере как, думите сами изскочиха от устата му:
— Искате ли да влезем за по едно питие?
Тя му се усмихна мило. Слънцето светеше в очите й.
— Някой друг път.
— Не мога да повярвам — възрази Борн. — Просто не е възможно.
— Всичко е възможно — отвърна му Есай. — Всичко е възможно.
— Не — твърдо възрази Борн. — Не е.
Есай се усмихна със загадъчната си усмивка.
— Господин Борн, така е, когато сте под господството на „Северий Домна“. Повярвайте ми.
Борн се загледа в огъня. Беше се спуснал мрак. Хората на Корелос въртяха шиша с набученото на него диво прасе, което бяха хванали и одрали. Силният аромат на цвъртяща мазнина се носеше из целия лагер. Двамата с Есай седяха близо до огъня и продължаваха разговора си. На известно разстояние от тях Корелос оживено говореше нещо на помощника си.
— Дребна победа — изкоментира Есай и го погледна в очите.
Борн го изгледа въпросително.
— Всичко е ясно. Знае, че ми е забранено да ям свинско, но не предлага нищо друго за вечеря. Ако го попитате, ще ви обясни, че е заради войниците му.
— Да се върнем на темата за Борис Карпов.
Загадъчната усмивка се завърна на лицето на Есай.
— Бенджамин Ел-Ариан, нашият общ враг, е брилянтен играч. Предвижда по няколко хода напред. Беше изчислил варианта, че може да успеете да му попречите да намери съкровището на цар Соломон. — Той извърна глава и огънят хвърли отблясъци в очите му. — Мисля, че сте чували за Виктор Черкезов, нали?
— Допреди няколко месеца оглавяваше ФСБ-2. Напусна поради неизяснени обстоятелства, а Борис зае мястото му. Самият той ми го разказа. Отдавна си мечтаел да разчисти ФСБ-2.
— Добър човек е този ваш приятел Борис. Случайно да ви е казал защо Черкезов е напуснал влиятелния си пост?